Външният дълг на България се увеличи с 1,4% спрямо БВП през август

Брутният външен дълг на България (частен и държавен) в края на август расте с 1,4% (475 млн. евро) на годишна база като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Към 31 август той възлиза на 33,805 млрд. евро и така представлява 64% от БВП на страната, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ).

За сравнение, преди година съотношението беше 64,5% от БВП, а преди малко повече от две години – над 75%.

При съпоставяне с края на миналата година външните задължения на страната ни към 31 август се увеличават с
1,2% (407,7 млн. евро), когато достигнаха 33,397 млрд. евро и бяха 64,6% от БВП. За сравнение, преди година съотношението беше 66,4% от БВП, а преди малко повече от две години – над 75%.

При съпоставяне с края на миналата година външните задължения на страната ни са с 0,8% (250,6 млн. евро) повече от края на 2017 г., когато възлизаха на 33,397 млрд. евро и бяха 66,2% от БВП.

Според прогнозата на централната банка през тази година БВП ще е 53,639 млрд. евро, като по данни на Националния статистически институт през 2017 г. той беше  50,429 млрд. евро.

В края на август дългосрочните задължения достигат 25,699 млрд. евро, като за една година намаляват с 0,5% (134,8 млн. евро).

Краткосрочният външен дълг към 31 август 8,105 млрд. евро и за една година нараства с 8,1% (609.8 млн. евро).

Дългът на централната и местната власт

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на август е 5,653 млрд. евро (10,7% от БВП).  За една година външните задължения на сектора се понижават с 6,6% (402,5 млн. евро).

Задълженията на банките

Външните задължения на сектор Банки в края на август са 4,627 млрд. евро и в сравнение със същия период на миналата година растат с 8,8% (373,9 млн. евро).

Външните задължения на Други сектори са 10,792 млрд. евро и за една година се увеличават с 2,3% (238,5 млн. евро).

Задълженията на търговските фирми и домакинствата

В края на август вътрешнофирменото кредитиране достигна 12,732 млрд. евро, което е с 2,1% (265,2 млн. евро) ръст на годишна база, изчислиха в централната банка.

От януари до август полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 3,495 млрд. евро, като за сравнение, за същия период на миналата година то беше 3,294 млрд. евро. От тях 226,9 млн. евро (6,5% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 795,9 млн. евро (22,8% от общия размер) за сектор Банки, 1,390 млрд. евро (39,8%) за Други сектори, а 1,082 млрд. евро (31%) са вътрешнофирмено кредитиране.

През януари – август 2018 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са в размер на 3,311 млрд. евро, като за същия период на миналата година те бяха 4,052 млрд. евро.

Нетният външен дълг в края на август е отрицателен в размер на 3,022 млрд. евро. Той намалява с 1,437 млрд. евро (90,6%) спрямо август 2017 г. (отрицателна стойност от 1,585 млрд. евро).

Investor.bg припомня, че премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на мандата на правителството външният дълг ще падне до 20% от БВП. По думите му, по данни на Евростат нашата страна е на трето място след Естония и Люксембург по най-нисък външен дълг, който е намалял от 29% на около 23%.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова също очаква през следващите години дългът да продължи да пада, като през тази година ще бъде 23% от БВП, а догодина  – 21,3%.