Бизнесът иска малките и микрофирмите да се освободят от одит

Вече три години малкият бизнес плаща още един данък в повече – „Данък одитори“. Крайно време е законът да се приведе в съответствие с европейската директива, така, както са го направили всичките ни съседи, същите, които са ни и преки конкуренти на световните пазари, но нямат тежестите, с които е  натоварен малкият бизнес у нас.

Това е позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България, която изпрати становището си до Народното събрание по повод предстоящо гласуване на второ четене  на предложения за промени на Закона за счетоводство, свързани с праговете за задължителен одит.

Според вносителите, промените в закона за счетоводството, които сега предлага  правителството, целят да подобрят публичната отчетност на предприятията. Например един от тези текстове  гласи, че малките предприятия, които в момента не подлежат на задължителен независим финансов одит, ще трябва да публикуват най-малкото  баланс и отчет за приходите и разходите си.

"В България има над 400 хиляди работещи предприятия. По Директива подлежат на задължителен одит около 5 хиляди – толкова са средните плюс големите предприятия у нас, а малките и микропредприятията се освобождават от задължителен одит от Директивата, защото се смята, че представлява значителна тежест за тях и ползите са по-малко от вредите. Съгласно нашия рестриктивен закон, приет с лобистки текстове в угода на одиторите, на задължителен одит подлежат над 15 хиляди предприятия. Да се твърди, че всички останали са на сиво, е откровена глупост", категорични са от АИКБ.

От работодателската организация са на мнение, че България има най-рестриктивните прагове за задължителен одит на финансовите отчети.

“Праговете са четири пъти по-рестриктивни от тези в съответната Директива на ЕС, а и от праговете в останалите страни на Балканите, констатират в АИКБ. – И нещо, което одиторите удобно премълчават – за няколко хиляди микро- и малки предприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества – прагове изобщо няма. Т.е. колкото и микроскопични да са, те подлежат на задължителен одит. Достатъчно е да имат повече от 500 лева годишни приходи, за да не са „без дейност“.

От браншовата организация на работодателите са категорични, че предложените прагове от одиторите са продиктувани от комерсиални цели, „за да могат да получават още по-големи доходи“.

Като аргумент те посочват, че над 6 хиляди микро- и малки предприятия ще са задължени да плащат по силата на лобистки разпоредби в Закона за счетоводство, прокарани без обсъждане между две четения.

От АИКБ смятат, че манипулациите във връзка със задължителния одит са свързани със защита на привилегиите на одиторите.

В позицията на работодателите се посочва, че фискът няма необходимост от одит на малките и микропредприятията, защото „той има свои методи за установяване и събиране на дължимите данъци”.

За пример те дават Сърбия, Румъния и Гърция, където няма такава законова разпоредба и напомнят, че фирмите трябва сами да избират одитора и да заплатят одита.

От организацията с председател Васил Велев твърдят, че не трябва да се одитират всички дружества, докато одиторското съсловие е на мнение, че одитът трябва да е задължителен, за да няма сива икономика.

“С предлаганите промени на чл. 37 от Закона за счетоводството ще отпаднат около една трета от подлежащите на одит предприятия, които поради малките си размери носят само 10% от доходите на одиторите – „т.е. одиторското съсловие ще оцелее”, се посочва в становището.

Бизнесът призовава депутатите да вземат предвид мнението на организациите, които членуват в АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, които са подкрепени единодушно от Националния съвет за тристранно сътрудничество (вкличително и от синдикатите КНСБ и КТ Подкрепа), както и от Националния икономически съвет,  за предложенията в чл. 37 от Закона за счетоводство.

Investor.bg потърси мнението на експерт, който да коментира как ще се отразят на бизнеса предложенията за промени на Закона за счетоводство, свързани с праговете за задължителен одит.

Според финансовия консултант д-р инж. Александър Трифонов поправките в Закона за счетоводството са в полза на одиторите и при това чисто финансови.

„По-важното е, че досега не се вменява виновност на одиторите за скрити проблеми и формално изпълнение задължения", коментира той. "На Запад одиторите отговарят първи за сгрешени или манипулирани одити, а не счетоводителите на фирмите. При нас трябва да се въведе това изискване за средните и големите предприятия“, допълни инж. Трифонов.

Експертът смята, че за МСП е по-целесъобарзно да се представят такива одити например за две-три години, тъй като в зависимост от дейностите може да се случи, че отделното предприятие, например да няма дейност една или две години.

"За какво да плаща на одитор, който да констатира този факт", риторично попита той.

Трифонов даде и друг пример.

„Ако предприятието прави инвестиции, внедрява нова технология и т.н., които се реализират за срок от две години, следва, че одит може да се направи едва на третата година, защото през тези две години то ще прави повече разходи и ще има по-малко приходи“ пресметна експертът.

Той е убеден, че малките и микропредприятията трябва задължително да се освободят от одити.

„Докато не се търси отговорност от одиторите за одиторските доклади,те се превръщат във финансови търтеи, а  не партньори на компаниите в подобряване развитието на фирмите. И още нещо – на одит трябва да подлежат фирми, които имат, например оборот над 2 млн. лева в продължение на две  и повече години, независимо дали е малко, средно или голямо предприятие“, твърди Александър Трифонов.

По думите му одиторите трябва да бъдат отговорни и да не крият данни за симптоми за пране на пари, на данъци, както и да откриват дали приходите и разходите – например за заплати, консултански услуги и други са целесъобразни или са опит за намаляване на печалбата, респ. намаляване размера на данъците.

Финансовият консултант предполага, че по този начин ще се намалят финансовите потоци от чуждите инвеститори към фирмите майки и за ограничаване допустимите разходи – например фирмени разходи за обучение на децата на ръководителите на компанията, за оборудване на жилищата им и т.н.