КНСБ: С 4,6 млрд. лв. повече приходи ще влязат в бюджета за 2019 г.

С 4,6 млрд. лв. повече приходи ще влязат в бюджета за 2019 година. Половината от тях са от данъци, които не са били събирани по най-добрия и справедлив начин. Това каза лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред Координационния съвет на КНСБ. На него присъства финансовият министър Владислав Горанов, който представи параметрите на проекта за държавен бюджет за 2019 година пред членовете на Координационния съвет.

Според КНСБ проектобюджетът за 2019 година е най-добрият досега в управлението на Бойко Борисов.

Нарастването на разходите в много от перата е значително, като те могат да осигурят добри политики в отделните сектори, направления и най-вече едно прилично нарастване на възнагражденията на около 440 хиляди, които получават своите заплати от бюджета на Републиката, каза Пламен Димитров, цитиран от БТА.

Общата оценка на КНСБ за консолидираната фискална програма е по-скоро позитивна, каза Димитров. Критиката на КНСБ по бюджета е, че рамката на бюджетите през всички тези години винаги е била оптимистично занижавана като приходи и с общи усилия преизпълнявана. Според Димитров ще се види същото и за бюджета за следващата година.

Трите последни бюджета бяха преизпълнени - за 2016 година с 1,5 млрд. лева, за миналата година близо 850 млн. лева, независимо, че беше заложен дефицит, за тази година се очаква близо 600 млн. лева да завърши на плюс отново при заложен дефицит. Дефицитът за следващата година от 0,5% спрямо БВП, от КНСБ разглеждат като скромен буфер, предвид необходимостта от повече разходи в доста системи, отбеляза Димитров. 

В плана за следващата година виждаме близо 4,6 млрд. лева повече приходи, които ще събере бюджетът следващата година спрямо очакваното изпълнение, и това не може да не е добра новина, коментира Димитров.

От тези 4,6 млрд. лева малко повече от половината са от данъци, като има различни оценки дали събираме данъците по най-справедливия начин, отбеляза Димитров. Оценката на КНСБ винаги е била, че не се събират справедливо - преките данъци в България ще нараснат с около половин милиард за следващата година, като от тяхното разпределение 60% ще плащаме ние, а 40% - бизнесът, коментира лидерът на КНСБ. Той посочи, че във всички държави на ЕС бизнесът плаща в пъти повече от данъците върху дохода. По думите на Димитров това, че ще платим близо 4 млрд. лева данъци за следващата година, а бизнесът 2,6 млрд. лева е въпрос, който трябва да стои на вниманието при данъчните политики.

За КНСБ ръстът на осигурителните вноски е добра новина - близо 1 млрд. лева повече се очаква да бъдат събрани от НАП, като по този начин ще бъдат възможни политиките по разходната част.

КНСБ още през юни месец поиска над милиард увеличение на разходите за заплати в бюджетните системи за 2019 година, припомни Пламен Димитров. В проекта на бюджет се виждат около 900 милиона лева повече средства за персонал, затова отразеното в бюджетната рамка е близко до исканията на синдиката.

Различията в данъчната политика остават - от КНСБ са против плоския данък и смятат, че той трябва да бъде усъвършенстван с въвеждането на необлагаем минимум.

Димитров припомни и заложеното увеличение на максималния осигурителен доход на 3000 лева, което по думите му не е самоцелна стъпка, която цели да накаже младите IT специалисти, а обратно - на тези 135 хиляди души, които получават доход над 2600 лева, се дават възможности за повече права от цялата осигурителна система. Повдигането на тавана на максималния доход не само прави възможно нарастването на тавана на пенсиите на 1200 лева, но и генерира допълнителни права, каза Димитров. Хората ще плащат с около 50 лева повече вноски, като една пета от тези 50 лева отиват при индивидуалната им пенсионна партида.

Вицепремиерът Валери Симеонов твърди, че данъците се увеличават, те не се увеличават - увеличават се вноските и правата на хората, коментира Пламен Димитров.

В разходната част на бюджета - в тези повече от 5,8 млрд. лева спрямо очакваното изпълнение за 2018 г., които ще бъдат направени за следващата година, освен заплатите, имаме с около1,2 млрд. лева повече разходи в социалното осигуряване, каза Димитров. Той направи разбивка, че това е половин милиард за пенсии, половин милиард за здраве и около двеста милиона за социални помощи и обезщетения. Това не може да не е добра новина, прави възможно нарастване на средната пенсия с 6,2 на сто за следващата година. 41 хиляди ще получат реалните си пенсии.

Стабилизира се пенсионната система и това трябва да ни радва - за първи път трансферът от републиканския бюджет към ДОО пада под 4 млрд. лева и това е около една трета от общите разходи за социално осигуряване, каза Димитров.

Бюджетът залага прилично нарастване на доходите, но КНСБ ще продължи да настоява за по-високи увеличения 15-20 на сто в културата, в домовете, в някои части от здравеопазването, науката, сценичните изкуства и др, заяви Димитров.

Следваме фискалната стратегия още от 2014 г. и през 2020 г. бюджетът ще бъде балансиран и като разчет, каза  финансовият министър Владислав Горанов в отговор на въпрос. Нека приемем, че този дефицит, това планирано превишение на разходите над приходите е своеобразен буфер за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното. Не виждам нищо драматично, заяви той.

Виждате, че стратегията за управление на дълга показва, че до 2021 г. равнището на дълга спрямо БВП ще намалее, достигайки до около 17 на сто, допълни министърът и каза, че ако следващата година бъдат изпълнени всички набелязани мерки за подобряване на събираемостта, първите допълнителни приходи ще отидат за погасяване на този дефицит.

Министърът изброи сред заплахите пред икономиката на страната през следващата година "нестандартната геополитическа ситуация" в контекста на набиращата сила търговската война между Европа, САЩ и Китай, заявката за денонсиране на ядреното споразумение между САЩ и Русия, девалвацията на турската лира, повишението на цените на енергоносителите, което създава инфлационен натиск в краткосрочен план. Рисковете са много. Най-малкото заради опита за налагане на мерки за протекционизъм, най-вече от САЩ, и агресивното им провокативно поведение по отношение на останалите държави с развити икономики, каза още Горанов.