През първите шест месеца на годината обемът нововъзложен дълг търпи осезаем спад от над 47% в сравнение със същия период на миналата година. Ако за периода януари-юни 2017 г. на колекторски агенции са възложени дългове за 1,416 млрд. лева, то година по-късно те вече са за 743,9 млн. лева.
Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в анализа си за първите шест месеца на годината. Данните са от проучване на независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на Асоциацията и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на асоциацията, които представляват 80% от сектора.
На фона на двойния спад на обема възложени задължения се наблюдава и голямо понижение в броя им - над три пъти. За първото шестмесечие на 2018 г. те са 636 хиляди, докато през същия период на 2017 г. са били малко над 1,94 милиона.
„Тази осезаема промяна в обемите на възложените за събиране дългове е резултат от твърдата политика на ЕС за стабилизиране на портфейлите на банките чрез изчистване на старите дългове и на процеса на консолидация в банковата система, който активно върви у нас през последната година. И в двата случая банките пристъпват към продажба на задълженията, а не към тяхното възлагане”, коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията.
„Данните са показателни за стабилизирането на системата и на практика представляват добра новина както за икономиката на страната като цяло, така и за самите задължени лица”, допълва тя.
1
Средният размер на необслужваните задължения на българите възвръща нивата си от второто полугодие на 2017 г., равнявайки се на 1 162 лева. През същия период на миналата година сумата е 728 лева.
“Средният обем на задълженията зависи от два основни фактора: поведението на клиентите и структурата на обработваните дългове. През последното полугодие наблюдаваме трайно повишаване на качеството на живот на населението, заедно с ръст на позитивните очаквания за бъдещите периоди. Това кара хората да теглят по-смело по-големи заеми, да си позволяват по-скъпи ваканции и по-луксозни стоки, често със заемни средства”, казва Райна Миткова.
“Но финансовата култура на населението в България не е на достатъчно високи нива и управлението на личните финанси не се прави отговорно, в резултат на което се стига и до момента на забавяне или пропускане на някои вноски. Добрата новина е, че това не са трайно задлъжняващи хора, а такива, които не си правят добре сметката”.
По думите на Миткова през периода се е променило и поведението на ютилити компаниите, които не възлагат, а събират сами задълженията си. Това променя структурата на обработваните дългове, като акцентът остава върху финансовите продукти - банкови и небанкови кредити и лизинги, чиято абсолютна стойност е по-висока от сметките за комунални услуги, което също се отразява върху средния размер на задълженията.
2
По данни на Асоциацията има значително разместване при разпределението на възложителите на дългове. Въпреки това банките и небанковите продукти запазват водещите си позиции. За изминалото полугодие банковият сектор е източник на 54% от всички възложени дългове, докато за същия период на 2017 г. процентът е бил 48%.
На второ място са небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т. нар. „бързи“ кредити, при които има спад от 2 процентни пункта. Те покриват 18% от възложения дълг, обработван от колекторските агенции, при 20% за същия период на 2017 г.
В сектора на телекомуникационните продукти се отчита сериозен скок - от 6% за първото полугодие на 2017 г. до 15% за същия период на 2018 г. През 2018 г. сериозен дял от почти 10% заемат застрахователните продукти, които през 2017 г. на практика не са присъствали в статистиката.
Сериозна промяна има при компаниите за комунални услуги, които отстъпват позиции и представляват 1% на фона на 22% за същия период на 2017 г., най-вече заради пренасочване на възложенията към компании, които не членуват в Асоциацията. В сферата на лизингите понижението е минимално - с 1%.
За изкупените задължения през първите шест месеца статистиката на АКАБГ показва покачване на обема.
Продадените необслужвани заеми са в размер на 584,6 млн. лева – с почти 60% повече спрямо началото на 2017 г.
3
преди 6 години Напротив, всеки се стреми да се отърве от подобни несъбираеми задължения с изтекла давност, с липсваща документация по тях, измами...никой няма интерес от тях, затова ги отписват и продават. А според качеството на задълженията колекторите ги купуват за 1,3,5, 10 % от стойността им. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години При тези ниски лихви сега е момента за апартамента. Затова и банките раздават масово ипотечни кредити, още повече че можеш да си купиш апартамент без да вложиш и стотинка собствени средства, например ипотечен за 80% + потребителски за 20% и ето ти апартамента. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Намаляват, защото се продават с дисконт, а банките не искат да отписват парите току-така. При тези ниски нулеви лихви, по-добре е да седят тези задължения, а не да се отписват. Отписване или продаване може да има като се насъберат и като скочат лихвите, а дотогава по-добре да се трупат и да се събират. отговор Сигнализирай за неуместен коментар