Менда Стоянова: В бюджета за 2019 г. ще има 1,3 млрд. лв. повече за социални разходи

- Противниците на идеята обаче смятат, че преди да се вдигат данъци, е редно да се създадат условия, които да позволят на хората да си купуват нови коли.

- Абсолютно! И ние го правим. В законопроекта е записано, че новите, които са с категория Евро 6, ще имат намаление на данъка от близо 60%, спрямо сегашната ставка. Колко повече да се намали? Ние наистина трябва вече да изберем -дали да се превърнем в сметището на Европа за стаи коли.

- Проблемът е, че повечето хора не могат да си позволят да си купят нов автомобил, защото заплатите им не го позволяват...

- Добре разбирам това. Целта ни е да ги стимулираме да не си купуват коли на 28 години, а на 10 или на 14, например, които имат евро категория и не замърсяват толкова много околната среда. В крайна сметка не може единия ден да правим протести за мръсния въздух, а после да правим протести и затова, че се въвежда екологична категория в облагането на моторните превозни средства. Тази шизофрения трябва да бъде преустановена.

- За данъка за имотите вече се изговори също много. Не стана ясно обаче как точно общините ще проверяват дали даден човек е декларирал само едно жилище като основно и дали не лъже, като го обявява за основно.

- Когато се декларират две или повече жилища в една община, тези опити се хващат лесно. Проблемът е, когато в няколко общини се декларират всички имоти като основни и за всеки се ползва 50% отстъпка. Сега в Министерство на финансите има събрана база данни, която се попълва от всички общини и в която могат да се правят справки колко имота има едно лице и дали коректно е посочено основното жилище. Много е важно да е разбере, че в промените в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са заложени текстове, според които, ако си бил недобросъвестен и те хванат, ще си платиш всичко дължимо за 5 години назад и говоря за целия данък. В ДОПК ясно е записано, че данъчната администрация може да се върне 5 години назад и да те обложи и то с лихви.

- Друга важна тема - застрахователите настояват за лимити за обезщетенията по „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди. Има ли вече консенсус въпросът се обсъжда отдавна? Доколкото е известно, от бранша настояват за таван от 40 хил. лв., какво да очакваме между двете четения на Кодекса за застраховането?

- От Асоциацията на застрахователите направиха своите предложения. В момента работна група обсъжда вариантите. От представената от тях европейска практика става ясно, че почти навсякъде в Европа има тавани, но и навсякъде е много различно. На места е стеснен кръгzt на лицата, които имат право на обезщетение, в някои страни пък има лимити. Работим активно.

- Кога може да има решение? Има ли конкретни варианти, по които работи работната група, за да се предотврати застрашаване на финансовата стабилност на сектора? 

- В момента има съдебна практика, според която се присъждат обезщетения на широк кръг от роднини и близки, претърпели неимуществни вреди. Към днешна дата е ясно, че тези обезщетения са доста по-високи от тези, които се изплащат в Европа.

Има и много недобросъвестни адвокатски кантори, които се възползват от социално слаби хора. В някои случаи се стига до суми (обезщетения) от порядъка на 300 хил. лв. Това действително създава сериозен натиск върху застрахователния сектор, който няма откъде да вземе тези суми, освен от клиентите си. Затова е много важно да се поставят някакви граници.

Когато става дума за имуществени вреди, нека се плащат в размера, в който са реално, но когато говорим за неимуществени вреди и се разширява твърде много кръгът на лицата, които имат право на обезщетение, трябва да има ограничения. Защото сега и съседът, с който даден човек си е пил бирата, може да заведе дело затова, че е създал "трайна и дълга емоционална връзка" с починалото лице преди неговата смърт.

Категорично ще има промени в тази насока между първо и второ четене с цел да ограничим това нещо и да защитим сектора. Мисля че ще постигнем консенсус с колегите в пленарна зала.

- Гласувахте ратификацията за присъединяване на България към Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), но според някои експерти повечето български банки няма да могат да се възползват от него, защото са твърде малки. Споделяте ли подобни опасения?

- Още когато беше създаден този фонд, имаше опция, която даваше възможност на държави, които не са от еврозоната да се присъединят към него. Това беше по времето на Пламен Орешарски, когато беше финансов министър. България е подписала съгласие, но досега не беше ратифицирано именно поради тази причина – след като не сме член на еврозоната не можем да се възползваме от този фонд, независимо, че ще правим вноски в него.

Просто, ако се случи подобна случка с българска банка, ЕЦБ няма да разреши финансиране от този фонд. Влизането ни в ЕФП преди приемането ни е еврозоната и преди това в ERM II носи определени рискове и би могло да инкасира някакви негативи за държавата.

Но в момента България има редкия шанс да бъде приета в еврозоната, въпреки че бяха поставени допълнителни условия да влезе и в Банковия съюз. Добре знаете, че този фонд е част от Банковия съюз. Съгласието на България е ратифицрано в комисия, предстои да бъде направено и в зала.

Но нещата няма да се случат толкова бързо и това няма да влезе в сила веднага, а едва след подписването на тясното сътрудничество. Има време. Нека видим дали ще ни приемат в Банковия съюз и какви още условия могат да се появят.

За нас е важно, че ако получим зелена светлина и се стартира въпросното споразумение, това е гаранция, че ще влезем и в ERM II, а оттам и в еврозоната. Мисля, че няма съмнение, че пътят за излизане от борда и сегашния паричен съвет е само пътят към еврозоната.

- Споменахте „още условия“, допускате ли, че ще се появят допълнителни изисквания? И сегашните не са особено благоприятни.

- Надявам се, не. Дяволът е в детайлите. Все пак още когато влизахме в ЕС през 2007 г., ние го направихме с ясното съзнание, че се отказваме от част от суверенитета си и влизането в еврозоната е следващият етап, който също ще ни лиши от известна самостоятелност.

- Да, но все пак от нашия Национален фонд ще бъде преведена сериозна сума – над 411 млн. лв. Парите от ЕФП ще се ползват само в случаите, когато европейските институции вземат решение, че дадена банка има нужда от преструктуриране. Ако се вземе решение за ликвидация обаче, България ще трябва да търси други източници за покриване на разходите при фалит на своя кредитна институция. Има ли достатъчно средства? Правени ли са изчисления дали нашите банки ще бъдат натоварени с по-високи разходи?

- Ако се случи банка да изпадне в затруднение, това ще е по-страшно отколкото въпросът дали ще можем да си ползваме вноската във ЕФП. Всички знаят колко ни струваше фалитът на КТБ и в крайна сметка това ще се плати от банките и от цялото общество, така че дори не трябва да допускаме мисъл, че това може да ни се случи.

Приемането ни в Банковия съюз, предхождано от още една преценка на активите от страна на ЕЦБ, е гаранция за стабилност.

- Имате ли опасения дали нашите банки ще издържат проверката на активите?

- Не, категорично. Дори и ПИБ, която наскоро беше глобена. В това отношение БНБ се справя добре и осъществява адекватен контрол.

Разговорът е проведен на 20 октомври.