Хиляди дела за компенсации заплашват България заради фалита на КТБ

Хиляди дела за компенсации могат да връхлетят българската държава заради фалита на КТБ. Днес Съдът на ЕС се произнесе по делото, заведено от Николай Кантарев във Варненския административен съд. Той е отправил запитване до Съда на ЕС заради претърпени щети, като твърди, че е нарушена евродиректива, а изплащането на депозитите от фалиралата банка се е забавило. Кантарев е имал депозит от близо 87 хил. лв. във обявената в несъстоятелност банка.

Според решението на съда става ясно, че в крайна сметка изплащането на депозитите на клиентите на КТБ не е било навременно, съгласно сроковете, заложени в Директива 94/19. Съдът отчита, че сроковете в българското законодателство са спазени, но водещо е записаното в директивата. Това на практика дава зелена светлина над 250 хил. души (толкова са вложителите с гарантирани влогове в КТБ към 2014 г.) да заведат дела срещу България и да поискат обезщетение заради нанесени вреди, без значение кой орган е извършил нарушението.

В крайна сметка Фондът за гарантиране на влоговете им изплати към 3,7 млрд. лв., но близо половин година след фалита на банката. 

Съдът на ЕС е категоричен, че не се допуска никакво национално законодателство, според което установяването на наличността на депозитите да зависи от отнемането на банковия лиценз (какъвто довод беше използван от българските власти и както бе записано в Закона за гарантиране на влоговете към края на 2014 г., преди да бъде променен).

„От Директива 94/19 следва, че информирането на вложителите е съществен елемент от защитата им. Освен това, както беше припомнено в точка 56 от настоящото решение, тази директива се стреми да постигне две тясно свързани цели, а именно стабилност на банковата система и защита на вложителите. Тези цели обаче предполагат вложителите да могат да установят със сигурност, че депозитите им са станали неналични и от кой момент ще започне процедура по изплащане на същите, за да се избегне всякаква възможност за паника, която би застрашила стабилността на банковата система“, обосновават се магистратите от Съда на ЕС.

От решението става ясно, че схемите за гарантиране на депозити трябва да са в състояние да изплащат надлежно проверените искания на вложителите в рамките на 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършат установяване или съдебният орган постанови решение. 

При изключителни обстоятелства дадена схема за гарантиране на депозити може да се обърне към компетентните органи за удължаване на срока. Такова удължаване не надвишава 10 работни дни. 

Освен това е записано още, че бързото изплащане на депозитите не може да се обвързва с несигурностите около производствата по оздравяване и несъстоятелност на финансовата институция, което е в пълно противоречие с твърденията на тогавашното правителство, че ако се изплатят гарантираните депозити, след това КТБ нямало как да бъде спасена.

В решението има и още любопитни моменти. Например според магистратите в Люксембург  не е било необходимо вложителите в КТБ да подават изрично искане за плащане, което да е било отхвърлено, за да е сигурно, че влогът им е неналичен.

Според съда, от една страна, такова изискване би могло да подкопае доверието на вложителите в схемата за гарантиране на депозитите и да доведе до масови искания за изтегляне на депозити. От друга страна, такова изискване би усложнило процедурата за установяване на неналичността на депозитите и може да попречи на постигането на преследваната от Директивата бързина.

От решението става ясно още, че в случая на Николай Кантарев Варненският административен съд ще трябва да прецени дали са изпълнени трите условия за ангажиране на отговорността на държавата – гражданинът да е имал права, които да са били нарушени, нарушението да е било достатъчно съществено и да има причинно-следствена връзка между нарушението и причинената вреда.

Според документа все папк българският съд трябва да прецени дали на Кантарев му се полага наказателна лихва за забава. Според Съда на ЕС обаче нарушенето може да се счита за достатъчно съществено.

Припомняме, че БНБ отне лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г., след като не се намери пазарно решение или друг вариант за оздравяването на кредитната институция. Софийският апелативен съд (САС) определи датата 20 юни 2014 г. за начална дата на неплатежоспособност на КТБ, а изплащането на депозитите започна едва на 4 декември.