Икономисти предлагат пълно премахване на корпоративния данък в България

На въпрос как ще се отрази това на приходите в бюджета, от ЕКИП коментираха, че постъпленията от корпоративен данък представляват твърде малка част от общите държавни приходи.

„Очакваните позитивни ефекти от предложената реформа биха допринесли за повишени данъчни постъпления от редица други по-ефективни бюджетни пера, които ще компенсират пропуснатите приходи от корпоративния данък“, обясни Стефан Стоянов.

Икономистите цитираха данни на Министерство на финансите, според които събраните средства от корпоративен данък представляват едва 5,47% от общите данъчни приходи и едва 1,9% от БВП на страната. Георги Вулджев, главен икономист на ЕКИП, изтъкна, че причината за това е стимулът и възможността компаниите да избягват плащането на данъка. За легален начин това да се прави експертите посочиха прехвърлянето на данъчна загуба в бъдещи периоди, данъчно облекчение при инвестиции и извършване на производствена дейност в общини с висока безработица, ускорена данъчна амортизация, данъчни облекчения при дарения, наемане на безработни лица, хора с увреждания и др.

„Други легални начини за избягване на облагането произлизат от разликите в законодателствата на държавите. Известни са станали схемите “double Irish” и “Dutch sandwich”, чрез които големи технологични компании пестят милиарди от данъци. Изчислено е, например, че по този начин Google е спестила 3,7 млрд. долара само през 2016 г. Нелегално, данъци се спестяват чрез прехвърляне на печалба към дъщерни дружества чрез предоставяне на фиктивни услуги, непазарни цени, фалшива замяна на дълг с капитал и т.н“, коментира още Стефан Стоянов.

В доклада на ЕКИП е записано, че най-очевидните негативи от съществуването на корпоративния данък са свързани с допълнителната тежест, която понасят компаниите, несвързана с техния основен бизнес.

Предприятията отделят значителен ресурс – времеви, паричен и човешки – за отчитане и плащане на корпоративен данък. Счетоводно разделяне на разходите на данъчно признати и непризнати, двойна отчетност – за фирмени и за данъчни цели, изчисляване на прогнозната данъчна печалба за текущата година, плащане на авансовите вноски по корпоративен данък на всеки месец/тримесечие, преизчисляване на прогнозите и размера на авансовите вноски, попълване на годишна данъчна декларация, пренасяне на данъчна загуба по чл. 70 от ЗКПО са само част от бюрократичните формалности за компаниите.

Това са дейности, изцяло извършвани с цел удовлетворяване на нуждите на данъчната администрация и не създават никаква стойност за компаниите. За сметка на това отнемат сериозна част от човешкия ресурс на всяко предприятие и съответно от паричните му средства. Допълнително, компаниите, особено големите международни корпорации, влагат и значителни ресурси в опити легално да се избегне данъчното облагане – отлагане на приход, създаване на дъщерни дружества в държави с по-нисък данък, прехвърляне на част от печалбите към тях и други. При премахване на корпоративния данък върху реинвестираната печалба на компаниите, те ще се освободят от този значителен товар, както и от разхода за плащането на самия данък, което ще им даде възможност да насочат освободените допълнителни време, капитал и усилия в създаването на реална стойност, в нови инвестиции, в подобряване на работния процес и съответно генериране на растеж.

Освен това според икономистите корпоративният данък води до изкривяването на пазара на инвестиции и преливането им от корпоративния към некорпоративния сектор. По думите на Стоянов липсата на данък ще повиши нормата на възвръщаемост и съответно ще намали риска за новите инвестиционни проекти. Той е категоричен, че премахването на корпоративния данък ще доведе до изсветляване на част от сивата икономика в България, която е с най-голям дял от БВП в ЕС.

„По данни на НАП, например, 80% от търговията с цветя са в сивия сектор. Значима причина този бизнес да остане скрит е именно съществуването на корпоративен данък“, поясни той.

От ЕКИП припомнят още, че Естония стана първата държава в света, която въвежда подобен данъчен модел. Според икономистите ефектът от тази мярка към момента е, че страната има най-конкурентната данъчна система сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Американската организация Tax Foundation поставя Естония за четвърта поредна година начело в доклада си International Tax Competitiveness Index 2017. 

Друго доказателство за ефективността на данъчната система на Естония, освен челните места в класациите по конкурентоспособност, е и фактът, че тя успява да покрива правителствените разходи. Вследствие на това държавният дълг успява да се задържи на най-ниски нива в Европейския съюз. Към края на 2017 г. той е едва 9% от БВП на страната, единственият под 20% в ЕС, допълва Георги Вулджев.

Икономистът коментира и някои идеи на управляващите за таван на цените или ограничаване на печалбите, като посочи, че става дума за икономическа неграмотност, която може да доведе до сериозни дефицити.