Икономисти предлагат пълно премахване на корпоративния данък в България

В разгара на текущия политически сезон и в момент, в който предстоят сериозни промени в почти всички данъчни закони, икономисти предлагат корпоративният налог, дължим от фирмите на база тяхната печалба, да отпадне.

Това стана ясно по време на пресконференция, организирана от ЕКИП, на която беше представен и подробен доклад за ефектите от премахването на корпоративния данък върху неразпределената печалба в България.

„През последните години дебатът за корпоративния данък, неговото оптимално ниво и произтичащите от него ползи и негативи става все по-популярен. Правителствата, ЕС, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), граждански организации дискутират размера на ставката, варианти за единна данъчна основа, методи за борба с избягване на облагането, дори и предложения за обща ставка в ЕС. Данъчната реформа в САЩ от 2017 г. предизвика глобални дискусии. На този фон възниква дебатът до колко, всъщност, корпоративният данък е ефективен и какво ще стане, ако бъде премахнат“, посочи авторът на доклада Стефан Стоянов.

Той припомни още, че за последните 20 години се наблюдава глобална тенденция за намаляване на ставката на корпоративния данък в почти всички развити държави. Средната ставка за страните членки на ЕС е спаднала от 35% през 1995 г. до под 22% през 2017 г. В България - от над 40% до 10%.

Според икономистите от ЕКИП в настоящия му вид и в условията на българската икономика корпоративният данък е несправедлив, неефективен и вреди на предприятията, хората и икономиката като цяло. Те обаче смятат, че тези негативни ефекти могат да бъдат избегнати чрез промяна на начина на облагане. По-конкретно, те настояват с корпоративен данък да се облага само разпределената към собствениците печалба, а реинвестираната част да се облага със ставка от 0%.

Икономистите са на мнение, че по този начин ще се освободи повече ресурс за предприятията, както и ще се увеличи склонността за нови инвестиции. Вследствие на това се очаква повишаване на икономическата активност и ръст в икономиката на страната. Други очаквани позитивни ефекти от предложената реформа включват повишаване на преките чуждестранни инвестиции, изсветляване на част от сивата икономика в страната и повишаване на покупателната способност на населението.