Асоциацията на банките: Има икономически растеж, но конвергенцията изостава

Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция се понижава до 0,99% в края на юни, докато към 31 март беше 1,05%.  Нивото на този показател на България е най-ниското в сравнение с държавите от региона на Централна и Източна Европа, които са извън еврозоната, но са членки на ЕС. За сравнение, в края на юни 2018 г. процентът в Румъния е 4,95%, в Полша – 3,21%, в Унгария е 3,37%, в Хърватия – 2,20%, а в Чехия – 2,14%.

Това пише в най-новото тримесечно издание на Асоциацията на банките в България (АББ) с акценти върху икономиката и банковия сектор на нашата страна.

В него се отчита, че икономическият растеж през първото тримесечие на 2018 г. е 3,6% на годишна база, като ускорението се дължи на частното потребление и инвестициите на компаниите. За сравнение, средният растеж за 28-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) през периода януари-март 2018 г. е 2,4% на годишна база.

Финансите на държавата

По предварителни данни на Министерството на финансите, в края на юни държавният бюджет е с положително салдо в размер на 1,72 млрд. лева. Излишъкът по консолидираната фискална програма (КФП) се равнява на 1,6% от прогнозния БВП.

За юли от финансите очакват бюджетен излишък от 2,02 млрд. лв. (1,9% от прогнозния БВП). Постъпилите приходи и помощи по КФП за първите шест месеца на тази година са в размер на 19,21 млрд. лв. (18,4% от БВП). Съпоставени със същия период на миналата година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 10,1% на годишна база, докато постъпленията от помощи са близки по размер, пресмятат в направление “Банкова политика и анализи” на АББ, като се позовават на предварителните статистически данни.

Данъчните приходи, включително приходите от осигурителни вноски, са с 10,2% повече спрямо края на юни 2017 г.

Разходите по КФП (вкл. вноската в бюджета на ЕС) за първото полугодие на 2018 г. възлизат на 17,5 млрд. лв. (16,7% от БВП). За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2017г. бяха в размер на 15,74 млрд. лв.

Според МФ нарастването на разходите се дължи на по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания, минималната пенсия, по-високи разходи за персонал и нарастването на капиталовите разходи (основно по сметките за средства от ЕС). Размерът на фискалния резерв към 30 юни 2018 г. е 10,83 млрд. лв.

Делът на държавния дълг спрямо БВП намалява до 24,1% в края на март 2018 г. спрямо 25,4% в края на декември 2017 г. България остава на трето място по този показател след Естония (8,7%) и Люксембург (22,2%), като нивото му е далеч под средното за ЕС, което е 81,5% в края на първото тримесечие на 2018 г.

От финансовото министерство предвиждат намаление на съотношението държавен дълг/БВП до 23,3% в края на 2018г. и спад до 19,4% от БВП в края на 2021 г.

Инфлационен ръст

През второто тримесечие на 2018 г. хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) отбелязва растеж от 2,4% на годишна база спрямо отчетените 1,6% през първото тримесечие на 2018г.

През юни инфлацията в България възлиза на 3% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС и еврозоната. България е четвърта в ЕС по прираст на ХИПЦ през юни. През периода динамиката при инфлацията се определя основно от промените в цените на енергийните източници, позициите с административни цени и сезонни фактори при хранителните стоки и в сектора на услугите, напомнят от  АББ.

В тримесечното си издание „Икономически преглед“ БНБ информира, че очаква през второто и третото тримесечие на 2018 г. инфлацията да следва тенденция към плавно повишение, движена главно от положителния принос на базисната инфлация и на административно определяните цени.

В Пролетната макроикономическа прогноза на МФ се прогнозира, че в края на тази година ХИПЦ ще достигне 1,8%, а в края на 2021 г. – 2,1%, в резултат от допусканията по отношение на международните цени на храните и на суровия петрол. МФ очаква, че засилването на вътрешното търсене ще се отрази и на цените на услугите.

Добри данни за пазара на труда

През второто тримесечие на 2018 г. коефициентът на безработица, измерен като част от работната сила, се понижава до 4,9% от 5,4%, колкото бе в края на първото тримесечие на 2018г. Безработицата в България е на най-ниското си ниво от 2000 г.

Безработицата в страната е по-ниска от средната за ЕС за дванадесето поредно тримесечие. България е десета сред държавите членки на ЕС с най-ниска безработица през периода и пета сред страните от региона на Централна и Източна Европа.

В края на второто тримесечие на 2018 г. броят на безработните в България спада до 164 хил. души от 180 хил. души, колкото беше през предходното тримесечие и 210 хил. души година по-рано.

Кредитите за домакинствата доминират

През второто тримесечие на 2018г. кредитната активност е умерена, като е по-изразена сред домакинствата, констатират от АББ.

Ръстът на активите на банковия сектор в края на второто тримесечие на 2018 г. е 7,7% на годишна база, като те достигат 100,14 млрд. лв. Делът на активите на 26-те банки, опериращи в България, спрямо прогнозния БВП за 2018 г. е 95,7% към 30 юни 2018 г.

Пазарният дял на петте най-големи банки по размер на активите намалява до 58,4% от 59,1%, колкото беше към края на първото тримесечие на 2018 г. Банките от втора група бележат леко повишение на пазарния си дял до 38,5% от 38,4% преди три месеца. Активите на клоновете на чуждестранни банки нарастват до 3,1% от 2,5% от общите активи на системата.

Според БНБ динамиката на балансовите позиции е повлияна и от включването в агрегираните данни на банковата система за май 2018 г. на нова единица, а именно – клон на чуждестранна банка, отчитана по-рано като финансова институция.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.