Финансирането на болниците да е на брой легла вместо с лимити, а директорите на районните здравни каси да носят персонална отговорност за харченето на публичните средства в бюджета на касата по региони. Това са част от идеите за контрол над ефективното изразходване на публичните средства на Националната здравноосигурителна каса, предложени от управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев на първото заседание на Надзорния съвет, в което участва той от 27 юли.
Директорът на районната здравна каса да се сменя, ако не влезе в рамките на бюджета за региона си, предлага д-р Дечев, става ясно от публикуваната стенограма.
„Аз исках това да ви предложа, да го поставя на обсъждане - дали в договорите с директорите на РЗОК да не се заложат конкретни параметри по перата на бюджета за даден регион, които при неспазване да бъдат основание да се предприемат кадрови промени", предлага на надзорниците д-р Дечев.
Според него, когато даден регион има конкретен бюджет за една дейност, самият директор ще наложи регулация, която да се спазва. „Тогава той ще вижда това, което виждаме и ние, сяда и реагира. Но тогава ще носи персонална отговорност", аргументира се новият управител на НЗОК.
„Д-р Дечев е абсолютно прав. Трябва да има правила на контрол с параметри и да знае всеки, че носи отговорност. В частния бизнес как всички представители имат планове и ако не го изпълни отиваш при него и го уволняваш", посочва Григор Димитров от квотата на работодателите.
Друго предложение на д-р Дечев е парите реално да следват пациента. За него надзорниците се съгласяват да помислят за реализирането му следващата година.
„Реалният проблем в момента е, че София, Пловдив, Варна, примерно, визирам големите градове, много голям процент от плащанията са за хора, които са им насочени от други места. Нали така? В София сигурно са над 40%", обяснява д-р Дечев и предлага да се промени метода на финансиране. Идеята му е за пациентите от един регион, които се лекуват в друг, да плаща районната каса, откъдето са дошли.
„За тези хора, които са отвън, плащанията може да не идват от СЗОК, а да идват от региона, от който са дошли, примерно идва пациентът от Видин в София и в момента му плаща софийската каса, а не видинската. В смисъл софийската каса ще си вземе сумата по пътеката за пациента от Видин и тогава шефът на касата там ще си направи регулация как този пациент стига от Видин в София, като ги прескача", мотивира се той.
Д-р Дечев предлага и принцип за формиране на бюджета. „Ако бюджетът за болнична помощ ти е 2 милиарда, осигурените лица са 6 милиона и им се пада за болнична помощ не знам по колко лева на калпак, умножаваш сумата на калпак по броя на хората във Видин и ти прави бюджета за болнична помощ там", посочва д-р Дечев.
Според него има сериозни проблеми и с качеството на работа. При 3 милиона хоспитализации реално броят на пациентите е бил 800 хиляди. Това означава, че броят на рехоспитализациите е много висок.
Той отбелязва, че има лица с 14-15 хоспитализации. „Обаче интересното, което е, че тези 14-15 са в определени лечебни заведения, т.е. там са абонирани. Когато говорим за качество, тогава вече ето това се вписва. Този болен, след като си го приел 14 пъти, примерно, какво го лекуваш, как го лекуваш. В самата болница, ако има пет клиники, пациентът лежи и в петте. Януари в първа клиника, февруари във втора, март в трета и т.н.", пита д-р Дечев.
„Не трябва да се допуска такова нещо", казва председателят на Надзорния съвет Жени Начева.
Според нея контрольорите на касата не оказват достатъчно качествен контрол. В тази връзка д-р Дечев предлага касата да прави лимитите на болниците не на исторически принцип, а на база легла в клиниките.
„Примерно болницата във Видин има клиника по кардиология с 20 легла. В момента масова практика е да се приемат 25 болни, 28 болни върху 20 легла и това по ред причини минава. Но има действаща нормативна уредба в Закона за лечебните заведения, която задължава всички лечебни заведения да осигуряват минимум 10% от леглата по профила на заболяването за спешност. Т.е. от тези 20 легла той трябва да има винаги 2 свободни за спешност. И автоматически се намалява с 10% броя на леглата, и тогава лимитите изведнъж стават безсмислени. Те стават безсмислени, защото и това, което всеки говори срещу тези лимити спокойно може да отпадне", казва д-р Дечев.
Предложенията ще бъдат обсъдени като краткосрочни мерки за промени допълнително от Надзорния съвет на фонда.
преди 6 години И забравих да ви напиша Над 50 % от хоспитализациите в болниците са не за това да се излекуват пациентите а да се вземат пари от касата по някакви пътеки Това трябва да спре Болниците трябва да лекуват хората а не да се превръщат в Женския пазар отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Спрете да спорите как да се финансират болниците - на брои легла брой пациенти брои направления а почнете истински да лекувате пациентите лекарите вместо да бъдат важен фактор в болниците -най важния постоянно говорят за направления пари дефицити Прото определете добри заплати на лекарите и ги накарайте да работят истински Сега пациенти се приемат в болници за да се защитават някакви лимити и други глупости Лекуваите пациентите така че да бъдат добре за дълго време и да бъдат щастливи Какво толкова сложно има в това отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Е и да не ви харесва бъдещето което описвам, то е такова каквото си го правите в настоящето. След 30 години масивни кражби и злоупотреби на всички нива на държавата, сега може напълно рационално да очаквате бъдещето да се разгърне по този начин, средна класа няма да остане никаква, един град, плюс демографска катастрофа, малкия и средния частен бизнес предстои масово да фалира, те няма как да може да издържат повече тази свинска тежест и безкрайни злоупотреби. *** в момента за нищо не става, особено провинцията и не си заслужава да се помръдваш за нея, не си заслужава да се хабиш да правиш нещо в нея и за 1 секунда докато си тук, тя е невиждана простотия и аз казвах вече, че ще се превърне в страна от приказките, тези мн поучителните които са. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Дано само не се окаже , че броят на болничните легла в началото на 2019 г. не се е удвоил . :-) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Жалко само, че е след дъжд качулка и разграбената отвсякъде кретено-масоно-милицонеро-мафиото-мутрено-свинска *** до 2030-та ще остане един град смехономика, главно чуждестранни компании, докато им е изгодно, след 2030-та пари за заплати в държавният сектор, за пенсии, за ток, за общ. поръчки, за пътища, за училища, за безплатно саниране, за двете останали болници в единият град и за бюджет на ромите от поколенията, които сега тъкмо ще поотраснат здрави, прави, умни, работливи, мотивирани българи. Вече е късно за каквото и да било, предстои да го разберете следващите години, когато балончето от заеми, субсидии и еврофондове изгърми и осъзнаете, че България вече няма никаква средна класа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Най-накрая малко здрав разум отговор Сигнализирай за неуместен коментар