Държавата ще осигурява минимален пакет от социални услуги

Държавата да гарантира минимален пакет от социални услуги, залегнали в национална карта. Това е заложено в Концепция на Закон за социалните услуги (ЗСУ), публикувана за обществено обсъждане до 8 юли. Проектът е на Министерството на труда и социалната политика.

Законът за социалните услуги ще уреди специфични обществени отношения, свързани с предоставянето, ползването, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги. Това са ключовите въпроси, чието регулиране е от значение за сектора на социалните услуги, което, от една страна, е свързано с осигуряване на достъп до социална подкрепа и посрещане на потребностите и реализиране на правата на хората, а от друга – с ефективното функциониране на системата на национално и местно ниво, пише в мотивите на създателите на концепцията.

Крайният резултат, който се цели от социалното министерство с новия проектодокумент е хората, които ползват социални услуги да могат успешно да реализират своя пълен потенциал без помощта на системата за закрила.

Социален пакет за всяка община

В закона се предвижда услугите да бъдат планирани въз основа на национална карта за тях според анализ на потребностите, който е по критерии, свързани с демографския профил на населението. Анализът за страната ще е базиран на този на общините.

Чрез картата ще бъде определен минимален пакет от социални услуги за всяка община и област. Картата цели да определи потребностите, които трябва да бъдат посрещнати чрез финансиране от държавния бюджет. Целта е хората да ползват услуги, които са близо до дома им.

В картата ще бъдат включени всички услуги, за които държавата предоставя финансиране, независимо дали е пълно или частично (в случаите, в които има смесено финансиране от държавния и общинския бюджет).

Общините ще могат да развиват допълнителни услуги, които не са включени в минималния пакет, с общинско или друго финансиране, но не и с финансиране от държавния бюджет.

Към настоящия момент почти всички социални услуги се финансират от държавния бюджет. Финансирането на услуги изцяло от общинските бюджети или от други източници няма да е предмет на закона и подзаконовата уредба към него. Това обаче няма да изключи държавен контрол на качеството им.

Лицензионен режим за социалните услуги

В Закона за социалните услуги ще бъде въведен общ лицензионен режим за всички социални услуги, независимо от възрастовата група на техните потребители. Регистърът на операторите ще се поддържа от специализирана агенция към социалното министерство, която ще има и частични контролиращи функции при предварителния подбор на кандидатите за тази дейност.

Помощ от държавата

В Закона за социалните услуги ще бъде регламентирана и процедура за създаване с финансиране от държавния бюджет на социални услуги, които да посрещат потребностите на потребители от няколко общини. Ще бъде нормативно уредена възможност, когато дадена община не разполага с условия да предоставя определени услуги от картата на своя територия, а друга община има условията да предоставя услугите на повече потребители (извън максималния брой, определен в картата за тази община), финансирането за допълнителните потребители да се насочва към общината, която ще осигури предоставянето.

Този подход ще се прилага и за тези услуги, които е необходимо да бъдат развити на областно ниво, но със задължение да подкрепят нуждаещите се потребители от всички общини в областта.

Тъй като хората имат право на избор къде да ползват услугите, финансирани от държавния бюджет, нормативно правото на достъп до услуги на територията на цялата страна няма да се ограничава само до общините, в които живеят.

Картата на услугите обаче има за цел да гарантира улеснен достъп на хората до услуги, предоставяни именно там, където живеят или в най-голяма близост.

Финансиране и чрез ПЧП

За първи път ще бъде дадена и възможност социалните услуги да могат да се финансират едновременно от различни източници, като редът ще бъде определен в подзаконовата уредба. Ще има възможност не само за смесено финансиране от държавния и общинския бюджет, но и за финансиране от частни лица и реално развитие на различни форми на публично-частното партньорство.

В сегашното законодателство единствено е регламентирано, че финансираните от държавния бюджет социални услуги са делегирани от държавата дейности, а финансираните от общинските бюджети – местни дейности.

Самото финансиране от държавния бюджет се осъществява на база единни разходни стандарти, определени в решение на Министерския съвет, т.е. по еднакъв начин за всички услуги. Този начин на финансиране – единен разходен стандарт за един потребител за една година, не отчита спецификата на различните социални услуги. Той е приложим за резидентни услуги и услуги, които предлагат целодневна грижа на потребителя, но не е адекватен за услуги в домашна среда (асистентските услуги). Те налагат напълно различен модел за финансиране, тъй като при тези услуги основно се финансира възнаграждението, а няма материална издръжка. Това важи и за всички мобилни услуги.

Консултации за потребителите

При почасовите консултативни услуги пък водещ е периодът от време на извършване на дейността, а не броят на потребителите. Разликите в същността и начина на предоставяне на различните услуги трябва да бъдат отчетени и при тяхното финансиране, пише в концепцията на закона.

В новата нормативна уредба за определени услуги ще бъде заложено изискване за определяне на базови стандарти и съответни допълващи стандарти в зависимост от специфичната целева група или потребност, която се посреща (като например базов стандарт за дете с увреждане в резидентна грижа и допълващ стандарт към него, ако детето е зависимо от постоянна грижа).

В Закона за социалните услуги ще бъде предвидено приемането на подзаконова уредба, която да детайлизира начина на определяне на финансирането (стандартите за финансиране – какво реално се финансира) за отделните групи социални услуги. Самото определяне на размерите на финансирането ще продължи да бъде ежегодно с решение на правителството.

Заплащане според тарифа

Действащата сега уредба предвижда за децата, хората без доходи и за ползването на определени държавно делегирани услуги да не се заплаща такса от потребителите.

Самите такси обаче са определени в тарифа като процент от доходите на лицата, което води до различни такси за всеки един потребител и не е съобразено с "цената" на услугата. Поради това определянето на стойността на заплащането на ползването на социалните услуги ще бъде променено, като се определи за всяка една дейност каква е нейната стойност и дължимата цена за ползването й.

В Закона за социалните услуги ще бъдат определени случаите, в които хората ползват услугите без заплащане, т.е. изцяло за сметка на държавния бюджет, а в подзаконовата уредба ще бъдат регламентирани критерии за частично заплащане. Стойността на всяка една дейност ще бъде определена заедно с определянето на стандартите и размерите на финансирането.

Финансова помощ при частен доставчик

В Закона за социалните услуги ще бъде регламентирана и възможност за финансова помощ за ползване на социални услуги за хора, на които не може да бъде осигурено ползване на социална услуга, финансирана от държавния бюджет, независимо че имат право да ползват такава без заплащане.

Финансовата помощ ще бъде в размер на стойността/цената на услугата, която хората биха платили, ако дължаха такса в държавно финансираната услуга и ще бъде целева само за ползване на услуга от същия вид от частен доставчик.

В Закона за социалните услуги ще бъдат регламентирани и възможност за заплащане от общината на външни за услугата – специалисти с опит от частни доставчици за определен период от време да подкрепят на място персонала в социална услуга, финансирана от държавния или общинския бюджет, чието управление не е възложено.

Право на социални услуги ще имат всички хора, които се нуждаят от подкрепа, която може да бъде оказана чрез социалните услуги. По този начин ще бъдат дефинирани универсални (общодостъпни) и специализирани (насочени конкретно към определени потребности, вследствие на определен риск) услуги, се посочва в концепцията.