„СОФИБОР“ вероятно ще изчезне от 1 юли

Индексът "СОФИБОР", който определя размера на лихвите по заемите в лева, вероятно ще спре да съществува в сегашния си вид след 1 юли тази година. Това стана ясно по време на дебатите по приемането на второ четене на промените в Закона за кредитните институции в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Измененията са отразени и в още два норматива - Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.

Промяната в начина на определяне на лихвените проценти обаче няма да се усети от потребителите, защото банките, които досега са използвали индекса за база, ще го заменят с друг. Не се очаква това да доведе до повишаване на лихвите по вече сключените договори, съобщи подуправителят на БНБ Нина Стоянова.

Тя обясни още, че няма да се налага преподписване на контрактите, каквито бяха опасенията, а всички засегнати клиенти ще получат уведомления до 1 юли за новата референтна база за определяне на лихвата. Освен това, ако клиентите не са доволни, те ще могат да сменят банката с друга, без да са длъжни да платят наказателна такса.
Друг важен детайл е, че когато потребителят предсрочно погаси задълженията си заради промени в договора, свързана с новият модел на изчисляване на лихвите, той няма да дължи обезщетение.

БНБ вече е събрала становища от всички кредитни институции в страната, като повечето предлагат да преминат на „ЮРИБОР“, има заявки и за основния лихвен процент, както и лихвената статистика на БНБ, каза още Нина Стоянова.

Впрочем, такова е и едно от приетите на второ четене изисквания, според което всяка банка трябва да представи план, в който да опише методологията, по която ще изчислява лихвите по кредитите, както и какви индекси ще използва. В законопроекта изрично се посочва, че новите формули и индекси не бива да водят до повишение на лихвените нива и оскъпяване на заемите. 

Какъв е всъщност проблемът със „СОФИБОР“?

На първо място основният проблем е, че методиката, която използва в момента този индекс, не отговаря на правилата на Регламент 1011 на ЕС от 2016 г., а пък неговите разпоредби се прилагат директно във всички държави от ЕС, без да е задължително да се приемат специални закони, както става с  директивите на Брюксел.

Въпросния регламент беше приет на 8 юни 2016 г. в отговор на скандала от 2012 г. с индекса "ЛИБОР", който се изчислява във Великобритания. Тогава стана ясно, че има манипулации, които водят до ощетяване на американската хазна с милиарди и изкривяване на пазара. Именно това беше причината, поради която английската банкова асоциация загуби правото си да изчислява индекса.

Регламентът от 2016 г. цели да прецизира употребата на индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове и на практика да създаде по-строги правила, които намалят възможностите за манипулации. Регламентът засяга всички видове индекси, включително и борсови и стокови.

Относно лихвите по кредитите регламентът е категоричен, че те трябва да се формират на база ясна методика и прозрачни данни. Вече писахме, че през март миналата година ръководството на БНБ обяви, че заради изисквания на европейското законодателство от 1 юли 2018 година централната банка няма да изчислява и публикува справочните индекси „СОФИБИД“ и „СОФИБОР“. Един от вариантите е тази функция е да се поеме от Thomson Reuters, но все още няма официално потвърждение.

До момента в централната банка не е постъпило искане за издаване на лиценз на администратор на „СОФИБОР“, каза пред депутатите Нина Стоянова, затова най-вероятно ще остане опцията с преминаване към „ЮРИБОР“, ОЛП или лихвената статистика на БНБ.

Шестмесечният „ЮРОБОР“ е отрицателен – минус 0,276%, което все пак прави тази възможност малко вероятна. 

Добре е да поясним, че ОЛП е единственият лихвен индекс, описан в законови и поднормативни актове и участва при изчислението на мораторната лихва. Тя пък е ключов елемент в прозиводства по несъстоятелност, например, както и други данъчни, счетоводни, бюджетни и правни процедури. Под мораторна лихва обаче не са разбира „наказателна“ лихва по просрочени кредити. Освен това  именно заради ангажимента БНБ да изчислява ОЛП и "ЛЕОНИА Плюс" всички кредитни институции в страната са задължени да подават на централната банка цялата информация, нужна за да се формират тези лихви.

Ако бъде избран вариантът с лихвената статистика на БНБ (вътрешнорейтингов подход за формиране на лихвите) обаче пък е възможно все пак да има леко повишение на оскъпяването. Изчисленията се правят като годишният приход от лихви за определен период от време се раздели на размера на привлечените средства, което към края на март излиза около 0,26%. Това е доста повече от шестмесечния „СОФИБОР“ (0,10%).

Защо е толкова важен „СОФИБОР“?

Индексът е изключително важен елемент от формирането на лихвите по близо 85% от левовите кредити в България. Ако той престане да съществува (при положение, че не бъде оторизиран нов администратор), това ще доведе до промени в договорните отношения на банките и голяма част от техните клиенти, които ще трябва да бъдат уведомени. Въпреки спекулациите, че това ще доведе до повишаване на лихвените нива, от БНБ увериха, че с промените в Закона за кредитните институции ще се избегне подобен сценарий.

„СОФИБОР“ се формира на база реалните сделки на междубанковия пазар. Като обем те са изключително малко – към края на март са около 93 млн. лв., коментира източник от банковия сектор, който пожела анонимност. Според него в България почти не може да се говори за междубанков пазар. Като доказателство той цитира данни на БНБ, според които самите на плащанията, които за един ден преминават през системата за незабавни големи плащания RINGS са почти 3 млрд. лв. През БОРИКА и БИСЕРА пък минават 460 млн. лв. общо. И действително звучи нереално междубанковия пазар да представлява едва 10% от всички разплащания за 1 ден...

Обсъждаха се варианти „СОФИБОР“ да бъде заменен с „ЛЕОНИA Плюс“ (както предложи Менда Стоянова от ГЕРБ по време на обсъжданията за законопроекта в пленарна зала преди около 2 седмици). Но това е малко вероятно, тъй като този индекс е отрицателен, което на практика ще доведе до намаление на лихвите. И ако това е добре за клиентите, то банките едва ли ще са доволни.

Справка на сайта на БНБ показва, че най-големият обем сделки по „ЛЕОНИЯ Плюс“ не надвишава 241 млн. лв., (на 24 януари 2018 г.), като средно обемът варира около 150-170 млн. лв. дневно или 6-8 броя сделки)

Според БНБ „ЛЕОНИA Плюс“ е справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от Българската народна банка, и клоновете на чуждестранни банки в страната. Индексът "ЛЕОНИА Плюс" е среднопретеглена стойност на лихвените проценти по всички сделки за предоставяне на необезпечени депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар в България. Индексът  "ЛЕОНИА Плюс" се изчислява и публикува от БНБ всеки работен ден. Податели на данни за изчисляването на индекса   са всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната, участващи на междубанковия левов паричен пазар. Информацията за сделките, включени в изчисляването на бенчмарка, е част от всекидневната информация за междубанковия пазар в страната, която подателите на данни подават в БНБ.