Все още не е ясно дали „СОФИБОР“ ще продължи да съществува от 1 юли

Промените в Закона за кредитните институции се превърнаха в поредното доказателство, че в името на политическото говорене и печелене на електорат няма да станем свидетели на смислен и експертен дебат в Народното събрание.
Измененията в норматива, внесени от председателя на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова (ГЕРБ), бяха приети, но по време на разискванията бяха изречени откровени лъжи.

Близо няколко часа продължиха дебатите относно новите регулации, които ще влязат в сила в банковия сектор от началото на юли тази година. Промените сериозно ще повлияят на кредитния пазар в страната и са част от европейските директиви и регламенти, които бяха транспонирани в България с промените в Закона за платежните услуги и платежните системи през февруари 2018 г.

С измененията в Закона за кредитните институции (ЗКИ) ще бъдат направени корекции в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Всички промени са насочени към лихвените индекси или така наречените "бенчмаркове“. Tези изменения се наглагат заради отпадането на индекса „СОФИБОР”, който определя размера на лихвите по кредитите в страната и се определя на база обема сделки на междубанковия пазар. Индексите „СОФИБИД" и „СОФИБОР“ се изготвят съгласно договор между Асоциацията на банките в България (АББ), Ей Си Ай България - БДА и Българската народна банка (БНБ). От 1 юли обаче БНБ спира да изчислява индекса „СОФИБОР“.

Тъй като вариантите са или той да отпадне изцяло, или да продължи да се изчислява, но от друга лицензирана фирма, всичко това трябва да бъде описано и в българското законодателство, с цел защита на потребителите.

От БСП обаче съзряха в това опит да бъде легализирано потенциално и безпричинно вдигане на лихвите по кредитите. Тук е важно да уточним, че 6 от 7-те най-големи банки използват при формирането на лихвените си проценти по кредитите за населението индекса „СОФИБОР“. С премахването на „СОФИБОР“  ще се наложи сериозна промяна в договорните отношения на много банки с техните клиенти. Дори „СОФИБОР“ да бъде заменен с друг индекс, той трябва да бъде описан в контрактите, което засяга близо 85% от заемите в лева. Ако обаче бъде избрана друга лицензирана фирма, която да го изчислява, на банките няма да им се наложи да сменят формулата за лихвообразуването.

Според Румен Гечев обявената преди няколко седмици компания Thomson Reuters за евентуален оператор на „СОФИБОР“, била „медийна агенция“ и нямало такова право. Думите му обаче са откровена лъжа, защото Thomson Reuters всъщност е глобална борсово търгувана компания, и медйната агенция е само един от сферата на дейност на дружеството.

На шефа на бюджетната комисия Менда Стоянова ѝ се наложи многократно да обяснява от трибуната, че промяната в Закона за кредитните институции е абсолютно необходима и тя категорично е в защита на българските потребители.

„Със закона се дават гаранции при евентуална замяна на бенчмарка, произтичаща от промяна в лихвения процент. Внушенията, че последица от законопроекта ще бъде увеличаване на лихвените проценти са абсолютна манипулация и това категорично не е вярно“, обяви Стоянова. По думите ѝ дали „СОФИБОР“ ще го има от 1 юли 2018 г, е въпрос, който ще се реши тепърва, но е важно всички опции да бъдат описани в закона.  „От евентуалната замяна на един бенчмарк с друг не трябва да произтича промяна на лихвения процент и промяната трябва да бъде съобщена от съответната банка и предоговорена с клиента“, обясни Менда Стоянова.

Въпреки това Румен Гечев от БСП отново настоя законопроектът да бъде оттеглен. Припомняме, че отново по негово искане, гласуването на норматива вече беше отложено с една седмица в ресорната комисия. На 3 май той настоя и за писмени становища по въпроса от БНБ. Стенгорама от следващото заседание на бюджетната комисия от 11 май все още няма.

От ДПС обаче се обявиха в подкрепа на промени в Закона за кредитните институции. „Отпадането на индекса „СОФИБОР“ от 1 юли няма да повлияе пряко или косвено върху лихвите“, категоричен е Йордан Цонев от партията на Ахмед Доган. Според него са абсолютно неверни констатациите, че този норматив ще доведе до промяна на лихвените равнища, защото те не се влияят строго от бенчмарковете, а всяка банка си определя един-два индекса и при договаряне с кредитополучателя се стига до съответния договор и съответната лихва.
Цонев обаче също отправи критика към БНБ и призова Централната банка да има по-активна роля. 

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ пък обяви, че дебатът не бил по същество, защото казусът бил „правен“, а не финансов и „не го интересували никакви индекси“.  

Обединените патриоти подкрепиха текстовете. Според Николай Александров  е недопустимо да се правят внушения за задължително увеличение на лихвите по кредитите. Това, по думите му, е политическо говорене и финансовата система не е редно да понася трусове и подобно политизиране.

Иначе, от БНБ имат принципна позиция по законопроекта. „Считаме, че той е полезен от гледна точка на това, че той ще създаде една правна сигурност в момент, в който е възможно да има неяснота относно съществуващи правоотношения, които се базират на бенчмарк, който ще спре да се изчислява. Наистина България не е в някакво изключително положение, напротив, това е тенденция навсякъде по света – бенчмаркове, които са широко използвани в резултат на нови регулации, всъщност вече се оказват неприемливи и тяхното изчисление и използване се прекратява“, посочва Пламен Ранджев, началник на дирекция „Платежен надзор“  в БНБ (из стенограмата от заседанието на бюджетната комисия от 3 май).

По думите му най-сериозната защита на потребителите ще дойде от това, че замяната не може да стане с нещо произволно, „което някой е хванал от въздуха“.  Може да бъде използван само бенчмарк, който отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1011, тоест той да е достатъчно справедлив и да е изчисляван от независимо трето лице, което да не може да допуска конфликт на интереси, посочи Ранджев. Той припомни още, че целта е да не се допуска манипулиране на индексите, каквото е и изискването на европейските регламенти.  „В този смисъл според мен не би трябвало надзорният орган да извършва дейност (изчисляването на „СОФИБОР“, бел. ред), която той сам да надзирава“, уточняват още от БНБ.

От Асоциацията на банките също имат положително становище по законопроекта. „Ние с проекта сме запознати. Не мога да кажа, че всичко в него е направено така, че да бъде удобно за банките и изгодно. Но, от друга страна, си даваме сметка за мотивите, които напълно споделяме, че трябва да има яснота, трябва да има предвидимост, трябва да има еднакво третиране за клиентите и най-вече да сме в състояние да обясним просто и ясно както на клиентите, бих казала защо не и на банките, ако се стигне до ситуация, в която избран за използване при референтен лихвен процент индекс престане да съществува, какво точно ще се случи. В този смисъл нямаме никакви съмнения, че проектът е полезен и би спомогнал за това правилно установяване на отношенията“, са думите на Ирина Марцева от АББ, отразени в стенограмата от заседанието.