Приемането на бюджет 2018 г. се превърна във фарс

Депутатите явно са почитатели на традициите, защото приемането на най-важния финансов закон на държавата – този за държавния бюджет, за поредна година се превърна в пълен фарс.

Гафовете и нарушенията на бюджетната процедура започнаха традиционно да присъстват по време на гласуването на текстовете през последните години, но приемането на план-сметката за 2018 г. съвсем заслужено може да се бори за първото място. 

Приемането на бюджета

1 / 6

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Още галерии

Съществена част от текстовете беше приета на среднощно бдение в малките часове на 30 ноември. Пленарната зала беше пълна с отегчени и изтощени депутати, присъстваха и няколко министри (един дори си подремна за кратко).

Каква точно е причината за среднощния маратон не стана съвсем ясно. Пред Investor.bg депутати от ГЕРБ, които пожелаха анонимност, споделиха, че „гласуването до откат“ до почти 3 часа през нощта е било по поръчение на премиера.

А може би управляващите са се надявали, че на опозицията ще ѝ се доспи и текстовете ще бъдат приети без съществен дебат и набързо (както беше по време на гласуването на второ четене в бюджетната комисия). Само че този път не се получи.

Нито опозицията се отказа от дебат, нито дебатът беше съществен. Едни и същи заучени фрази и нападки летяха от трибуната, едни и същи обвинения, оправдания и хвалби, каквито слушаме вече почти 8 години, но така и не стана ясно защо например догодина хазната отново ще е на минус с малко над 1 млрд. лв., при положение, че се планира най-високия икономически ръст от 2009 г. насам. Още повече, че дефицит беше заложен и за 2017 г., но стана ясно, че бюджетът ще е балансиаран. До конструктивна дискусия и адекватни решения не се стигна. Но пък имаше объркани текстове и случайно дадени милиони, които дават възможност текстовете да бъдат атакувани в съда от опозицията (както стана и миналата година), заради нарушение на бюджетната процедура.

Днес народните представители продължиха с разискванията до окончателното приемане на текстовете на второ четене, а депутатите от „Воля“ влязоха с медицински маски в пленарна зала. Повод за акцията им са думите на Иво Христов, че 80% от българите са дебили, както и фактът, че преди дни Вежди Рашидов също обяви, че българите „не стават и за чеп за зеле“. Лидерът Веселин Марешки заяви, че са с маски, защото има риск да се заразят от умопомрачителност. 

Въпреки че имаше и смислени предложения, нито едно от исканията на опозицията не беше подкрепено. Изключение са само допълнителните 1,1 млн. лева в бюджета на Министерския съвет за ремонт на Зографския манастир в Света гора, което всъщност беше прието случайно и предизвика едночасово объркване в залата.

Напрежение имаше и извън пленарната зала. За поредна година държавната субсидия за Българската академия на науките (БАН) задълбочи конфликта между учените и управляващите. Традиционно от академичната общност поискаха от държавата повече пари за наука, които депутатите отказаха да дадат.

Според представители на БАН държавната им субсидия е недостатъчна, обрича учените на мизерни заплати и поставя на изпитание съществуването на академията. За догодина в бюджета на БАН са предвидени 83 млн. лв. – с около 5 млн. повече отколкото получиха за тази година, но с близо 7 млн. лв. по-малко от това, което преди година се прокрадна като идея преди да бъде блокирано от управляващото мнозинство на второ четене. Според хората от БАН субсидията е „ликвидационна“.  По думите им вече няколко правителства с мълчаливото съгласие на опозицията водят политика, която ще доведе в крайна сметка до унищожаване на БАН. 

Председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова заяви в кулоарите на парламента, че учените трябва да се борят за парите си и да печелят проекти, а не да разчитат на сигурни бюджетни възнаграждения, които не са съобразени с резултатите.

Около 100 души затвориха улицата пред централния вход на БАН, срещу служебния вход на парламента, като по този начин те показаха несъгласието си с отношението на управляващите към науката. Според ръководството на БАН държавната субсидия трябва да е поне 98 млн. лв., а заложеното за догодина увеличение с 5 млн. лева ще е достатъчно само за компенсиране на ръста на минималната заплата, която от 1 януари става 510 лева.

Депутатите приеха и бюджета на Министерство на околната среда и водите за 2018 г. Приходите на ведомството са в размер на 56,3 млн. лв., а разходите възлизат на близо 50 млн. лв. Приходите се формират основно от постъпления от държавни такси, глоби, санкции и концесии. От разходите 2,3 млн. лв. са за персонал, 0,4 млн. лв. - за издръжка.

Най-много средства са отпуснати за политиката в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда, които са в рамките на 23,4 млн. лв. За политиката на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост са отделени 9,7 млн. лв.

По бюджета на Министерство на туризма за 2018 г. депутатите разписаха 9,754 млн. лв приходи и разходи в размер на 19 мн. лв., от които най-съществена част ще отиде за политика в областта на устойчивото развитие на сектора (16,707 млн. лв.). На този фон по време не гласуването на бюджета на Министерство на туризма от БСП предложиха да се раздават ваучери от 50 лв. на всеки чуждестранен турист, който е на посещение в България за повече от 4 нощувки.

Целта била да се удължи туристическия сезон. Левицата настоява за увеличение на разходите на ведомството с близо 36 млн. лв. Според червените приходите на министерството са силно подценени. Разбира се, искането им бе отхвърлено.

Депутатите приеха и бюджета на Министерство на енергетиката за 2018 г., чиито приходи са в размер на 173,324 млн. лв., а общите разходи са в рамките на 98,673 млн. лв. Най- голямата част от разходите са за политика в областта на устойчивото и конкурентоспособно енергийно развитие, които са в размер на 94,427 млн. лв.

По бюджета на МРРБ за 2018 г. са предвидени 375 млн. лв. за поддържането на техническата инфраструктура, това е основното перо в разходната част на ведомството. Държавната субсидия за него ще бъде в размер на 418 млн. лв., а приходите възлизат на 372,5 млн. лв.

Предложенията за промени по бюджета на това ведомство, направени от БСП не бяха подкрепени, червените пък гласуваха против текстовете на ГЕРБ. „Гласувахме против, защото обещахте целенасочени усилия за подкрепа на изостаналите населени места, тези, които трудно успяват да получат финансиране. Това не се вижда в разчетите. Нямате ангажимент към изостаналите общини, особено към Северозападна България, където положението е много зле. Хората там нямат надежда и едва ли ще ви вярват“, обяви депутатът от БСП Иван Иванов.

Без дебати беше увеличен бюджетът на Министерството на Председателството на Съвета на ЕС през 2018 г. с близо 3,3 млн. лв.

Дебатите по приемането на план-сметката продължават и в момента, а депутатите гласуваха удължаване на работното си време до окончателното приемане на текстовете.

Очаквайте подробности.

Повече по темата - тук!