На среднощен маратон депутатите приеха съществената част на Бюджет 2018

Лидерът на БСП Корнелия Нинова потвърди, че предложението на управляващите означава продължаване на политиката да се влагат пари в нереформирани сектори, сочейки за пример образованието, здравеопазването и данъчната система. Тя предложи замяната на чуждите с държавни инвестиции чрез два фонда, политика срещу бедността и реформи в ключовите сектори здравеопазване и образование.

Георги Търновалийски пък обърна внимание, че приходите и разходите в бюджета са под 40% от БВП, което означава, че обществената услуга, която правителството трябва да предостави, няма да бъде с нужното качество. Данъчните приходи се формират основно от косвените данъци, което подкрепя социалното неравенство.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) коментира, че в предложението на БСП са предвидени 1,8 млрд. лева повече разходи, за които не са ясни приходите. От промяната в данъчната система приходите ще бъдат с 1,1 млрд. лева по-малко.

В крайна сметка член 1 от Закона за бюджета, който регламентира рамката на приходите и разходите, беше приет със 120 гласа "за", 86 "против" и един въздържал се.

Депутатите гласуваха и бюджета на Съдебната власт, който е част от Бюджет 2018, с приходи от 116 млн. лева и разходи от 591 млн. лева, въпреки критиките на БСП, че финансирането не е достатъчно и започнатите от ГЕРБ реформи ще останат недовършени.

Бюджетите на Народното събрание , Президентството и Сметната палата, както и на отделни министерства, бяха приети без съществени дебати.

Депутатите подкрепиха предложение на депутата от БСП Васил Антонов за допълнителни малко над 1,1 млн. лева в бюджета на Министерския съвет, с които да бъдат извършени ремонтни дейности в Зографския манастир.

Това гласуване предизвика спорове за източника средствата, защото депутатите не приеха същото предложение към общите разходи на бюджета (в чл. 1 от Закона). Казусът предизвика спорове и членът беше отложен за следващото заседание, за да бъде прецизиран на заседание на бюджетната комисия.

Дискусии имаше и около бюджета на Министерството на отбраната. Опозицията беше на мнение, че средствата са недостатъчни, макар че в разходната част са предвинеди почти 1,2 млрд. лева. Това са 1,2% от БВП и не изпълнява изискванията за разходи за членове на НАТО. Основно средствата от бюджета на министерството (почти 912 млн. лева) ще са за служителите в министерството.

Приети бяха разходи в размер на 1,29 млрд. лева за МВР, което от БСП определиха като "бюджет на излъганите очаквания" и припомниха за протестите на служителите в сектор сигурност. Разходите на социалното министерство надхвърлят 1,18 млрд. лева, за които от лявата част на залата коментираха също, че не са достатъчни за изпълнението на социални политики, като например за хората с увреждания, младежи и хора над 50 години. 

Въпреки късния час депутатите дискутираха оживено бюджета на здравното министерство. Той беше приет в отсъствието на министър Кирил Ананиев, но в присъствието на ресорния вицепремиер Валери Симеонов. При гласуването депутатите не се съобразиха с предложенията на опозицията за промяна на структурата на приходите и разходите и техния обем.

Какво предвижда рамката на Бюджет 2018?

През следващата година държавата планира да събере 38,3 млрд. лева, което е с 3 млрд. лева повече спрямо плана за миналата година. Очакват се данъчните постъпления да бъдат в размер на 21 млрд. лева, или ръст от 2 млрд. лева. С над 1 млрд. лева повече са очакваните приходи от ДДС.

Разходите на държавата за догодина са 39,2 млрд. лева при 34,9 млрд. лева очаквано изпълнение на разходните политики за тази година.

От план-сметката за догодина става ясно, че образованието ще получи допълнителни 490 млн. лева спрямо планираното за 2017 г., здравеопазването – над 400 млн. лева повече, а социалната сфера – 740 млн. лева повече.