На среднощен маратон депутатите приеха съществената част на Бюджет 2018

Със спор за данъчната реформа започнаха дебатите по второто четене на Бюджет 2018 в почти пълната пленарна зала. В коментарите по същество на представения от управляващите бюджет от опозицията критикуваха липсата на реформи, която се вижда в предвидените разходи за догодина.

От БСП определиха планираните приходи като подценени и отбелязаха растящото социално неравенство в обществото.

Заседанието на Народното събрание беше удължено до приемането на чл. 20 от Закона за държавния бюджет, тоест  за бюджетите на министерствата по ключовите в програмата на управляващите реформи - на здравеопазването, на труда и социалната политика и на образованието. Това предизвика коментарите на опозицията, че се неглижират проблеми заради късния час за дебатите по темата.

За компенсация на дългото заседание, днес (30 ноември) депутатите ще започнат своята работа в 10 часа. На продължилия повече от 18 часа пленарен ден в сряда депутатите приеха и бюджетите на ДОО и на Здравната каса.

Прието предложение за допълнителни 1,1 млн. лева в бюджета на Министерския съвет за ремонт на Зографския манастир в Света гора отложи приемането на тази точка за следващото пленарно заседание (в четвъртък). Друго предложение на опозицията не беше одобрено за бюджета за догодина, включително и искането за още пари към Българската академия на науките (БАН).

В началото на дискусията депутатът от БСП Жельо Бойчев посочи, че бюджетът потвърждава несправедливата данъчна политика на управляващите. България е единствената страна, която облага минималните доходи на своите граждани. Предлаганата от левите пропорционална данъчна система ще остави повече от 1 млрд. лева в населението, което ще стимулира вътрешното потребление и ще насърчи ръста на икономиката.

Бойчев разкритикува и заложените приходи в Бюджет 2018 и коментира, че те са подтиснати, за да може да се отчете преизпълнение на бюджета през следващата година. По данни на БСП има намаляване на приходите от акцизите от тютюневите изделия и горивата, въпреки че управляващите заявяват преизпълнение на данъчните приходи в тази сфера.

"Това е бюджет на една пропусната година, не се използва потенциалът на икономическия растеж", категоричен беше депутатът. Той посочи още, че бюджетът ще прави "богатите все по-богати", защото обслужва големите корпоративни интереси.

Драгомир Стойнев (БСП) посочи, че няма нито една държава в Г-7 с пропорционално подоходно облагане и че плоският данък засилва социалното неравенство у нас.

Проф. Станислав Станилов от Обединените патриоти обаче припомни, че плоският данък е въведен именно от БСП. Той посочи още, че предложението на левите за прогресивното подоходно облагане се отнася само за физическите лица, но не и за корпорациите, където са "големите пари". Депутатът разкритикува т.нар. "плосък данък", но пък беше категоричен, че патриотите няма да подкрепят промяната, предлагана от БСП.

Мария Илиева от ГЕРБ коментира от своя страна, че плоският данък е бил въведен, за да стимулира икономиката в условия на криза и той е постигнал задачата. Депутатът отхвърли обвиненията, че плоският данък е несправедлив. Промените, предлагани от БСП, ще доведат до намаляване на приходите в бюджета с над 1 млрд. лева, а не е ясно откъде ще бъде покрита разликата, каза още Илиева.

Дебатите по същество

Коментирайки по същество бюджетната рамка, Йордан Цонев (ДПС) заяви, че бюджетът е съставен точно и приходите са планирани добре, макар и "малко консервативно". За него проблемът в Бюджет 2018 е в разходите и те показват нежеланието на ГЕРБ да използва икономическия цикъл за структурни реформи.

"В разходната част няма стъпки, които да насочват икономиката към по-мощни инвестиции както вътрешни, така и външни", посочи той. Без реформи ще продължаваме да наливаме пари в нереформирани сектори, категоричен беше още Цонев.