От ГЕРБ защитиха своето предложение с мотива, че за преизчисляване по коефициента, предложен от БСП, ще са необходими още 67,5 млн. лева, което не е финансово обосновано.
Също по предложение на ГЕРБ минималното обезщетение за безработица се увеличава от 7,2 лева на 9 лева и се въвежда максимална граница на същото обезщетение от 74,29 лева. Предложението на БСП за увеличаването на минималното обезщетение за безработица до 12 лева не беше прието.
Светлана Ангелова от ГЕРБ посочи, че години наред парламентарната група на БСП между първо и второ четене предлагат увеличение на 9 лева, сега изпълняваме това тяхно желание, а те автоматически предлагат 12 лева и защо точно толкова – и те не знаят. Според нея ако се приеме увеличение до 12 лева, това ще стимулира „професионалните безработни“, докато бизнесът се чуди откъде да намери работна ръка.
Тя припомни, че минимално обезщетение получават работници и служители, които са прекратили трудовото си правоотношение по взаимно съгласие и по тяхно желание, уволнени дисциплинарно, а сега и тези, които са получили обезщетение между 4 и 6 брутни заплати.
Обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години се увеличава от 340 до 380 лева също по предложение на ГЕРБ. Депутатите отхвърлиха предложението на БСП за изравняването му с минималната заплата, която от 1 януари става 510 лева.
Според народния представител Виолета Желева от левицата майките се ощетяват със 130 лева всеки месец, защото това не е социална помощ, а плащане, породено от осигурително право, за което всички правят вноски. Същевременно тя подчерта, че стимулите за връщане на работа не работят в големите градове, защото местата в детските заведения не достигат.
Тя припомни, че допреди няколко години имаше обвързаност между минималната заплата и майчинството, но тя беше прекратена при първия мандат на ГЕРБ.
Депутати обаче отново напомниха, че периодът на майчинство в България – 2 години, е най-дългият в Европа, а увеличаването на обезщетението на 510 лева няма да стимулира майките да се връщат на работа.
За поредна година работодателите няма да правят вноски във фонда за гарантиране на вземанията на служителите и работниците, решиха депутатите въпреки възраженията на опозицията. Размерът на гарантираните вземания е 1 300 лева. Не беше прието предложението на БСП той да се увеличи до 2 800 лева.
С приетия бюджет на ДОО се затяга и достъпът до обезщетения за безработица от следващата година. Право на обезщетение ще имат лицата, работили 12 месеца през последната година и половина, а не 9 месеца, какъвто беше досегашният ред.
След гласуването на бюджета на ДОО министърът на труда и социалната политика Бисер Петков коментира, че законът обезпечава нормалното функциониране на осигурителната система. „Убедено твърдя, че този бюджет намира оптималния баланс между повишаване адекватността на основни социално-осигурителни плащания и подобряване финансовата стабилност на осигурителната система“, посочи той..
Делът на трансферите от централния бюджет към ДОО намалява на 40%, подчерта Петков. Само допреди две години държавата участваше с 50,4%, припомни той. Това е важно, защото намалява зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет, каза министърът.
„Връзката между осиг система и пазара на труда е много важна. Политиките в тези сфери трябва да бъдат координирани. В последно време пазарът на труда изпитва остър недостиг на работна ръка. В тези условия политиките, свързани с отсъствие от пазара на труда трябва да бъдат съобразени с това, да насърчават по-бързото връщане на родители и безработни на пазара на труда, защото той има нужда от тях“, коментира още Петков.
Според него резерви на пазара на труда могат да се търсят при по-добро съчетаване на личния и професионалния живот на хората.
преди 7 години държавата събира от нас данъци за да плаща осигуровките на всички работещи държавни служители и тези на бюджетна издръжка а земеделските стопани и самонаетите могат да плащат от своя доход изглежда като народ за нищо не ставаме отговор Сигнализирай за неуместен коментар