И след третия опит ГЕРБ не успя да намали прага на кешовите плащания

И третият опит на ГЕРБ да намали прага на сумите, които могат да се плащат в брой, не получи парламентарна подкрепа. Със 101 гласа "за", 52 "против" и 9 въздържали се депутатите отхвърлиха предложението на правителството плащанията в брой да бъдат ограничени до 5 хил. лева, уточнява БТА. 

Така разрешените плащания в брой остават до 10 хил. лв.

Против намалението на прага гласуваха и коалиционните партньори на ГЕРБ - „Обединени патриоти“.

Струва си да припомни, че на първо четене промените в Закона за ДДС, с които на практика се правят и корекциите за догодина и в останалите данъчни нормативи, беше приет без никакви дебати.

Председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова направи опит да защити предложението, като отбеляза, че това е важна мярка за борба със сивата икономика.

Според левицата обаче намаляването на прага ще доведе до това всички разплащания над 5000 лв. да минават през банковата система и съответно да се таксуват, което пък ще повиши тежестта за гражданите.

"Целта е, ако може, през банките и семки да си купуваме", коментира Павел Шопов от "Обединени патриоти", цитиран от агенция „Фокус“. 

Министърът на финансите Владислав Горанов се опита да въведе такова ограничение още по времето на втория кабинет на Бойко Борисов. В края на миналата година беше предложено до 2019 г. таванът да падне до 1 000 лв., но идеята не получи подкрепа в Народното събрание и срещна сериозен обществен натиск. От Министерството на финансите настояват, че мярката ще стимулира текущото отразяване на паричните потоци чрез първични счетоводни документи и ще намали разплащанията в брой по сделки между участниците в стопанския оборот.

Отстъпката за подаване по електронен път на данъчните декларации остава.

Според първоначалната идея трябваше 5-процентната отстъпка върху данъците на физическите лица, когато доходите се декларират онлайн, да отпадне изцяло. В момента при подаване на годишната декларация електронно до 31 март се ползва отстъпка от 5% върху данъка за довнасяне от последните три месеца на предходната година, но не повече от 1 000 лв.

Приетото на второ четене предложение обаче гласи, че лицата, които подадат годишната данъчна декларация до 31 януари на следващата година по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, но не повече от 500 лв., при условие, че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 януари. 

От 2018 г. фирмите са задължени да подават годишните си декларации за корпоративния данък само по електронен път. Това трябваше да важи и за всички самоосигуряващи се лица, но в крайна сметка ГЕРБ се отказа от тази идея.

Срокът за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за доходи, изплатени през 2017 г., става 15 март 2018 г. Досега работодателите имаха срок до края на април. 

Целта е НАП да възстановява по-бързо данъка на подалите декларация, а също и да се даде възможност гражданите коректно да декларират своите доходи, като им се предостави съответната електронна услуга за достъп до информацията с ПИК код.

Занапред ще се прилагат доказателства, вместо сегашните удостоверения, към годишната данъчна декларация за внесения в чужбина налог и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава. Ще могат да се подават и служебни бележки от работодатели в чужбина.

От догодина НАП ще обявява в интернет списък на търговските обекти, които подлежат на запечатване за срок до един месец. Освен това мярката ще може да се прилага и по отношение на трети лица, които стопанисват обекта, предвиждат гласуваните на второ четене промени в Закона за ДДС.

Друга важна ромяна предвижда съкращаване на срока за подаване на заявление в случаите на възникване на основание за регистрация по закона за ДДС. В момента той е 14 дни, като от 2018 г., срокът се намалява наполовина и става 7 дни.

Чрез промени в Закона за акцизите и данъчните складове се въвеждат нови забрани за публикуване на обяви в електронен вид, чрез които се рекламират тютюн или цигари без бандерол, за които не е платен косвен налог. Целта е да се спрат незаконните продажби на такива продукти.

Друга любопитна промяна е куриерските фирми задължително да изискват от подателите да декларират, че акцизните стоки са с платен акциз или бандерол.   

Урежда се и корекцията на ползван данъчен кредит за стоки и услуги, като се предвижда тези разпоредби да влязат в сила от 1 декември 2017 г.