Бюджет 2018 мина първата бариера в парламента

Бюджетът за 2018 г. мина на първо четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която проведе заседанието съвместно със здравната и социалната комисия. Бюджетът на Държавното обществено осигуряване също прескочи първата бариера.

По време на дебатите финансовият министър Владислав Горанов изтъкна, че план-сметката за догодина ще продължи усилията за укрепване на финансова стабилност и създаване на условия за икономически растеж.

Очаква се растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2018 г. да е около 4%. „Вътрешното търсене ще остане водещо за повишаване на БВП. Очакваме до 6,2% да намалее безработицата през следващата година и това да бъде продължителна тенденция“, обясни Горанов.

Той подчерта, че фискалните цели остават непроменени и за догодина се предвижда 1%, което се равнява на 1,1 млрд. лв. 

От ДПС и БСП гласуваха „против“ Бюджет 2018, каквито бяха и предварителните заявки на опозицията.

"Това, което се случва, можем да го наречем оптическа илюзия. Онова, което се съдържа в бюджета, и онова, което ни се представя от управляващата коалиция, не са едно и също“, коментира Йордан Цонев от ДПС. По думите му в прогнозирания икономически растеж от 3,9% нямат сериозен принос политиките на правителството.

"Инвестициите са в долна мъртва точка. Растежът се дължи предимно на износа и потреблението, но не по-високите доходи увеличават потреблението, а ниските лихви по спестяванията“, каза Цонев. По думите му не може да се счита за плюс увеличаването на разходите с 500 млн. лв. за нереформирана система като здравеопазването.

Румен Гечев от БСП изрази силно недоволство срещу намаляването на дела на публичните разходи в БВП, което по думите му означава, че всички ключови сектори остават недофинансирани и изостават от доближаването на европейските нива.

"По каква причина България се движи към нулев дефицит, при положение че Румъния планира да вдигне дефицита си от 0,8% на 2,5%, а е с нива на безработица, които и сега са по-ниски от тази в България“, попита той.

Представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев коментира по време на заседанието, че в бюджета на ВСС за догодина не са предвидени пари за 6-те заплати бонус, които депутатите гласуваха за магистратите в Специализираните съд и прокуратура.

Според изчисления за това ще са необходими около 4 млн. лв., а основен мотив бе, че спецмагистратите трябва да получават повече от другите в системата заради предполагаемата по-голяма натовареност, която пък е следствие на това, че поемат делата за т.нар. „висока“ корупция от 5 ноември тази година. Тогава влиза в сила новият Наказателно-процесуален кодекс.

Магдалинчев съобщи, че шефът на Специализирания съд Георги Ушев е поискал откриване на 15 нови щатни бройки за магистрати. Сериозен проблем има и с недостиг на зали и кабинети. За това също няма разчетени допълнителни средства.

Заложеното в Бюджет 2018

През следващата година държавата планира да събере с 3 млрд. лв. повече спрямо плана за миналата година, или общо 38,3 млрд. лв.  За догодина малко над 21 млрд. лв. се предвижда да бъдат данъчните постъпления, което е с близо 2 млрд. лв. повече, отколкото се предвижда да влязат в държавната хазна за тази година.

С над 1 млрд. повече са очакваните приходи от ДДС. Планираните постъпления от корпоративен данък се очаква да бъдат над 2,3 млрд. лв. или с над 400 млн. лв. повече отколкото е заложено в бюджет 2017.

Разходите на държавата за догодина са 39,2 млрд. лв. при 34,9 млрд. лв. очаквано изпълнение на разходните политики за тази година. Това е с над 3,3 млрд. лева повече от планираните за тази година харчове.

Любопитното е, че отново заслугата за увеличението на разходите е частта капиталови разходи (строителство, ремонти), но тези пари са силно обвързани с изпълнението на европроекти, като към момента там има силно изоставане – от заложени 6,2 млрд. лв. за тази година, реализирани са малко под 4 млрд. лв. За догодина за капиталови разходи отново са заложени 6,2 млрд. лв.

От план-сметката за догодина става ясно, че образованието ще получи допълнителни 490 млн. лв. спрямо планираното за 2017 г., здравеопазването – 500 млн. лв. повече, а социалната сфера – 740 млн. лв. повече. Увеличението за сектор "Сигурност" е 280 млн. лв. спрямо парите за тази година, като близо 100 млн. лв. ще отидат за повишение на заплатите, както обеща военният министър Красимир Каракачанов.

За модернизация на въоръжените сили за периода 2018-2020 г. са предвидени до 1,191 млрд. лв. От тях 678 млн. лв. (по 266 млн. лв. годишно) - за замяна на МиГ-29 с нов тип изтребител, и 513 млн. лв. за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби (по 171 млн. лв. за всяка година от периода).

За догодина са предвидени 55 млн. лв. повече за заплати в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Бюджетът на ДОО

С проекта на бюджет на ДОО се предлага обезщетението за отглеждане на дете от една до двегодишна възраст да се увеличи от 340 лв. на 380 лв., съобщиха от пресслужбата на кабинета.

От 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,126 на 1,169. От 1 юли 2018 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на 2017 г., ще се преизчислят с новия процент за година осигурителен стаж, което ще ги увеличи с 3,8 на сто.

От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши до 207,60 лв., а социалната пенсия за старост ще стане 125,58 лв.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход, или 910 лв. Средният размер на пенсията през 2018 г. се предвижда да стигне 362,97 лв., което е с близо 20 лв., или с 5,5% повече в сравнение с 2017 г. През 2018 г. за изплащане на пенсии са предвидени 9,454 млрд. лв., тоест с 478,6 млн. лв. повече в сравнение с очакваните разходи през настоящата година.

От 1 януари размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с 1 пр. пункт и става 19,8% за родените преди 1 януари 1960 г. От тях 11,02% са за сметка па работодателя, а 8,78% - от работника. За родените след 31 декември 1959 г. се предвижда размерът на осигуровката за фонд „Пенсии“ да е 14,8 на сто.

За останалите осигурителни рискове не се планира промяна в размера на осигуровките.