Бюджетната, здравната и социалната комисия в парламента приеха на първо четене бюджета на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Очаква се план-сметката за догодина да влезе в пленарна зала следващата седмица.
Системата на здравеопазването е натоварена с много очаквания и с много неефективност, каза министърът на финансите Владислав Горанов по време на съвместното заседание.
„Здравната комисия и обществото трябва да обсъдят колко ресурс е необходим, за да можем да финансираме достатъчно българското здравеопазване. Докато този дебат не се затвори, за Министерството на финансите (МФ) ще стои по категоричен начин въпросът по най-ефективен начин ли харчим парите, с най-ефективната структура ли го правим и дали МФ е виновното ведомство“, каза Горанов.
Изказването му бе повод нападките на опозицията и съсловните организации срещу ограничението здравната каса да финансира лекарства с нови молекули, както и нови медицински дейности през следващата година. От КНСБ също изразиха негативно мнение за готвената промяна. Според Нигяр Джафер от ДПС някои от предлаганите текстове са противоконституционни, липсва прогенерична политика, освобождаваща ресурс за нови терапии.
Представители на ГЕРБ и Обединените патриоти не взеха отношение по темата, въпреки че подобна забрана за финансиране на нови медицински дейности и лекарства се залага за първи път в бюджета на касата. Сега болниците ще трябва да сключат договори с касата за същите дейности както и през тази година, без да имат право да работят по нови за тях клинични пътеки, клинични и амбулаторни процедури.
Според заместник-министъра на финансите и председател на Надзорния съвет на Касата Кирил Ананиев идеята на тази забрана е увеличението в бюджета на НЗОК от 400 млн. лв. да не бъде „изядено“ от нови лекарства и дейности, а да бъде инвестирано в настоящия пакет медицински дейности, като парите отидат за увеличение на цените на някои силно подценени клинични пътеки.
Въпреки това от БСП са категорични, че здравеопазването остава хронично недофинансирано и догодина касата ще натрупа по-голям дефицит.
Планира се разходите за здравеопазване за 2018 г. да бъдат 4,5% от БВП, което е с около 485 млн. лв. повече спрямо миналата година, припомни Ананиев.
Той уточни, че с 402 млн. лв. се предвижда увеличен бюджетът на НЗОК.
По думите му резервът на Касата ще бъде намален от 10 на 3%, което ще даде възможност за по-точно планиране по отношение на Националния рамков договор.
Ананиев посочи приоритетите за 2018 г. и допълни, че бюджетът гарантира плащанията на дейностите, включени в настоящия пакет, финансирани от НЗОК. Ще се повишат и цените на някои клинични пътеки, подчерта той.
Председателите на съсловните организации на лекарите, лекарите по дентална медицина и на фармацевтите изразиха недоволството си от предвижданите средства. Лекарите настояха да се увеличат средствата за извънболнична помощ, като подчертаха, че политиката на здравното министерство е в разрез с Националната здравна стратегия и изобщо не покрива заложените в нея приоритети.
Зъболекарите настояват за увеличаване на средствата за протезиране на възрастните хора, фармацевтите - за подобряване на достъпа до лекарства и иновативни терапии.
Професионалистите по здравни грижи настояха за осигуряване на достатъчно средства за медицински дейности, както и за възнаграждения на съсловието.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България каза, че половината работодателски организации са подкрепили проекта за бюджет, но не виждат достатъчни политика за подобряване на превенцията и доболничната помощ.