Държавата в търсене на начин да прибира парите си от закъсали банки

Сериозни промени може да настъпят в българския банков сектор, след като на вчерашното си заседание парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на второ четене редица нови текстове към Закона за публичните финанси, при това без никакви дебати.

Най-общо казано - става дума за специфичните отношения между държавата и банките, свързани с обезпечаване, реализация на обезпеченията и възстановяването на средствата по сметки на бюджетните организации в банки под специален надзор, с отнет лиценз, в режим на преструктуриране или обявени в несъстоятелност с влязло в сила решение на съда.

Съгласно промените при банки, обявени в несъстоятелност с влязло в сила решение на съда, наличните към датата на обявяване в несъстоятелност на съответната банка средства по сметки и депозити на бюджетните организации, подлежащи на обезпечаване, се трансформират във вземане на Министерството на финансите към банката и се възстановяват на бюджетните организации в левове за сметка на средства на централния бюджет в Българската народна банка. Средствата ще се възстановяват за сметка на централния бюджет чрез бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет. 

Доколкото с акт на Министерския съвет не е определено друго, активите на закъсалата банка, в която има държавни или общински пари, останали под разпореждането на министъра на финансите, преминават в собственост на държавата, включват се в обхвата на активите за целите на управление на ликвидността на единната сметка съгласно чл. 154, ал. 22 (която дава възможност на финансовия министър да упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, б. ред.) и се реализират от министъра на финансите под формата на държавни ценни книжа, като съответните  книжа могат да се продават или използват за други операции на вторичния пазар, да се канцелират или да се държат до техния падеж.

Казано иначе, държавните институции и общините ще могат да си получат средствата от закъсалата кредитна институция под формата на допълнително извънредно финансиране от държавния бюджет, а хазната след това ще си получи дължимото от продажба на държавни ценни книжа, заложени от банката, изпаднала в несъстоятелност, в полза на бюджета.

С акт на Министерския съвет се определя срок за възстановяване на средствата на бюджетните организации от централния бюджет, който не може да е по-дълъг от четири месеца от датата на обявяване на банката в несъстоятелност.

В законопроекта ясно е записано, че при падеж или изплащане на лихви по държавни ценни книжа и други дългови инструменти, които са преминали под пълно разпореждане на министъра на финансите, изплатените суми постъпват в полза на централния бюджет.

В мотивите към проекта се посочва, че с предложенията се цели определянето на законово ниво на основните принципни положения към правилата за определяне на стойността на обезпеченията с оглед на постигането на равнопоставеност на всички участници и предвидимост при прилагането на този важен аспект на обезпечаването. Въведено е и изискване за съгласуване с банковата общност, което да осигурява и прозрачност на процеса по подготовката на тази регламентация.

Друга важна промяна в Закона за публичните финанси касае Сребърния фонд. На практика се разширява възможността за инвестиране на средствата на фонда и в други финансови инструменти на БНБ, като се предлага освен в депозити и сметки средствата на фонда да може да се влагат и в заеми на БНБ и ценни книжа, емитирани от нея. С други думи -  това ще даде възможност средствата от фонда, които по последни данни са малко над 2,8 млрд. лв., да бъдат използвани за потушаване на ликвидни кризи.

„Подобни промени увеличават риска върху инвестициите. Това превръща фонда в неразривна част от фискалния резерв, което съвсем отдалечава Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система от първоначалната идея при създаването му. Този фонд трябва да бъде отделен от резерва и да се управлява активно от специалисти“, коментира пред Investor.bg бившият социален министър Лидия Шулева.

Припомняме, че по закон парите във фонда са целеви и може да се използват единствено за подпомагане и гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. От 2011 г. те не носят никаква доходност и седят на депозит в БНБ при нулева лихва. Замисълът на фонда е в годините между 2018-та и 2030-та, когато пенсионерите станат повече, а работещите – по-малко, той да помогне. Но не с увеличение на пенсиите, а през бюджета на НОИ – за цялостна пенсионна реформа. 

През 2012 г. Симеон Дянков, в качеството си на финансов министър, се опита да прокара законови промени, според които парите да могат да се инвестират и в български ДЦК, с което на практика държавата да получи възможност да се самофинансира. Идеята обаче срещна яростен отпор от опозицията, а малко след като идеята беше лансирана, България получи писмо от Европейската централна банка, в което намеренията на Дянков бяха остро критикувани.

С друга важна промяна в Закона за държавния дълг се дава възможност държавен дълг да може да се поема за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. 

Предлаганите допълнения в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници целят да определят реда, по който при необходимост държавата ще предоставя превантивната публична финансова подкрепа, която ще се осигурява за преодоляване на сериозни смущения в икономиката на страната и за запазване на финансовата стабилност по отношение на платежоспособна банка при спазване на Закона за държавните помощи и правната рамка на Европейския съюз за държавната помощ.

Въз основа на акт на Министерския съвет министърът на финансите може да извършва гаранционни и други депозити в банки за целите на финансиране чрез банки на проекти по международни програми и договори и за други цели и плащания, както и да придобива от името на държавата финансови активи при прилагане на държавни инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа.

Казано иначе, финансовото министерство ще може да придобива активи и да купува кредитни портфейли от закъсали банки или такива, които имат нужда от допълнителна ликвидност. Проблемът е, че не е съвсем ясно до какъв размер може да бъде тази ликвидна помощ. Също така не е ясно дали говорим за директно финансиране или за прилагане на програмата за извънредна ликвидна подкрепа.

Тепърва предстои текстовете да бъдат приети на второ четене в пленарна зала, а след това БНБ да изготви наредба, която да регламентира ясно реда, по който централната банка ще емитира ценни книжа.