БСК: Сивата икономика расте с 2-3 млрд. лева годишно

Сивата икономика расте с 2-3 млрд. лева годишно от 2009 г. до 2016 г., показват изчисления на Българската стопанска камара (БСК). Работодателската организация представи днес изчисления за динамиката в сивия сектор от 2007 г. насам, без обаче да конкретизира обема му. Според данни на композитния индекс "Икономика на светло", разработен от Асоциацията на индустриалния капитал в България обаче, сивата икономика е достигнала през миналата година ниво от 28,12% от БВП. 

Данъчните приходи би трябвало да следват ръста на БВП и това се случва през 2007 – 2008 г. В следващите години, включително на кризата, в България се получава разминаване между динамиката при приходи от данъци и БВП, заяви председателят на БСК Божидар Данев. 

По думите му такова разминаване не се наблюдава в страни като Германия, Франция, Австрия, дори и Италия.

Пропастта между данъчни приходи и БВП според него означава, че или бизнесът не плаща данъци, или администрацията не ги събира. 

Според авторите на анализа данъчните приходи би трябвало да нараснат повече през годините, тъй като са променени базови икономически параметри, като облагането на труда и повишението на акцизите.

В структурата на данъчните приходи намаляват основно приходите от ДДС и данък печалба, което е точен индикатор за сив сектор, тъй като няма промяна в ставките, каза Данев. Това донякъде по думите му се компенсира от осигурителните вноски и акцизите.

Според анализа в събираемостта на акцизите почти няма промяна, независимо от вдигането на акцизните ставки и обемите в продажбите на акцизните стоки. От БСК изчисляват, че за периода 2007 – 2016 г. при горивата има изменение на акцизите от 12,6 до 33 на сто, а поевтиняването на петрола увеличи обема на продажбите.

Божидар Данев заяви, че масовите механизми за укриване на данък печалба са следните:  завишаването на стойността на активите и на инвестиционните разходи, трансфериране на цени – когато една фирма търгува само с един търговец, с който е свързана и износ на печалбата, изнасянето на услуги от фирмите в чужбина (например счетоводство и ИТ услуги) на много по-високи цени, отколкото в България.

Компаниите в Топ 50 по приходи (според класация на БСК) почти нямат печалби, каза още Божидар Данев.

Той коментира, че през периода 2007 – 2016 г. Има увеличение на минималната заплата (91%), средната заплата (121%), минималния осигурителен доход (МОД – 121%), тавана на облагаемия осигурителен доход (86%) и осигурителната ставка с 25 на сто. Работодателите заявиха, че в края на разглеждания период приходите от осигурителни вноски изпреварват темовете на БВП.

Според тях ръстът на сивата икономика частично се компенсира от нарастването на дела на данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), осигурителните вноски и акцизите.

„Компенсираме намалението на приходите с повишение на базови икономически параметри. Това разбива мита, че не е променено данъчното облагане“, бе коментарът на Данев.

Той за пореден път заяви, че всички работодатели са срещу определянето на МОД и попита, дали има заведено дело след криминализирането на неплащането на осигурителните вноски три години след промяната.

„Нашите сметки показват, че над 2 млрд. лв. всяка година изчезват само заради допълнителните изменения в сивия сектор“, каза Божидар Данев, като уточни, че това е промяната при сивата икономика, а не размерът й. Тези несъбрани вземания са само „върхът на айсберга“, допълни той.

БСК предлага следните мерки срещу сивия сектор:

- ускорено въвеждане на директивите на ЕС за възстановяване на ДДС;
- корекции в процедурата за възстановяване на здравноосигурителни права;
- въвеждане на финансови норми за здравно обслужване на здравноосигурените лица;
- проверка на осигурителните плащания в държавните и общинските структури;
- въвеждането на ефективни инструменти за отговорност на държавните органи при неизпълнение на законови задължения;
- повече плащания с пос терминали.

Освен това според Данев няма нужда да чакаме европейската директива за корпоративната печалба, която определя, че данък печалба се плаща там, където са произведени услугата или продуктът. Ако се измени облагаемата база в България, може рязко да се увеличи събирането на данък печалба, каза той.

„Крайно време е България да изгради цифрова библиотека със счетоводната информация на дружествата, държавата това може да го аутсорсне на бизнеса, за да може проверката и връщането в годините да става ефективно“, препоръча още председателят на работодателската организация.

Той настоява още за публичен регистър на обжалваните, отменените и останалите в сила актове на данъчните.

Данев поиска още и децентрализация на бюджета, а не „общините да седят с каскети и да чакат помощи“.