Според базовия сценарий, който се характеризира със скромен икономически растеж и спад на безработицата, както и стабилни, ниски лихви, две банки, включително и една системно важна, показват уязвимост от гледна точка на капиталовите буфери и затруднения да се справят с акумулираните загуби. Тези банки отчитат и значителен ръст на необслужваните кредити в резултатна тяхната преоценка след прегледа на качеството на активите.
Фондът допълва, че със значително малка база от редовно обслужвани кредити две банки не могат да генерират достатъчно приходи, за да покриват разходите за лихви и по кредитите дори при базовия сценарий, което би довело до загуби и намаляване на капиталовите им нива.
Според песимистичния сценарий, който се характеризира със силен икономически спад, ръст на безработицата, спад на оценките на обезпеченията и увеличаване на рисковите премии пет банки остават под минималните регулаторни изисквания за капитала на втората година от периода. На третата година към тях биха се присъединила още две банки, а накрая на периода три биха били в технически фалит.
Основният двигател на промените в капиталовите позиции при песимистичния сценарий за икономиката са провизиите срещу загуби от кредитиране. На фона на влошаване на икономиката се очаква значителен ръст на необслужваните заеми, което води и до големи загуби от провизии. Дори и икономиката да започне да се възстановява на третата година от периода, загубите от провизии ще продължат да оказват натиск върху рентабилността, посочва МВФ.
Фондът допълва, че анализите на ликвидния риск и стрес тестовете показват, че всички банки покриват минималните ликвидни изисквания, но с широки маржове. Банките в България имат достатъчни потоци от ликвидни и не толкова ликвидни активи, за да издържат на структурни шокове с хоризонт от една година.
Минимален е и рискът от криза заради банковите експозиции. Местните банки се финансират основно от местни депозити и не зависят от кой знае какво чуждо финансиране. Същевременно чуждестранните банки разчитат минимално на финансиране от компаниите-майки, защото също се финансират основно от местни депозити.
МВФ обаче оценява, че рискът от концентрация е относително висок. Няколко банки имат големи експозиции в балансите си, които представляват значителен дял от капиталовата им база. Стрес тестовете за концентрация разкриват уязвимостите на няколко банки заради концентрация на кредити. Две банки биха фалирали в случай на фалит на най-големите им кредитополучатели.
В тази връзка МВФ препоръчва БНБ да анализира и оцени отделно най-големите експозиции.
В отделна бележка МВФ прави оценка и на напредъка на БНБ в заздравяване на банковия надзор. Според фонда въпреки редицата стъпки в тази насока, включително налагането на стрес тестове, има пространство за допълнително разширяване на модела на управление, практиките за оценка на риска и отговора на акумулирането на риск, най-вече на местния такъв.
Според фонда, за да се заздрави надеждността на отдела за финансов надзор към БНБ, тя трябва да приеме стратегически инструмент за насърчаване на ефективността на процес за оценка на риска. На първо място, процесът трябва да бъде приведен в съответствие с рисковата толерантност на управителния съвет на БНБ и позицията към ескалацията на БНБ. Освен това ефективността на управителния съвет и отдела за финансов надзор към БНБ трябва да бъде оценени според успеха на стратегиите за удържане или решаване на оценяваните рискове.
Фондът има още няколко препоръки в тази насока, включително прилагането на всеобхватна надзорна стратегия към банките в стрес тестовете от 2016 г., приемането на Ръководство за процеса на банковия надзор, както и развитието на капацитет, процеси и политики за наблюдение на ефективното прилагане на международните стандарти за финансов отчет.