Най-големият проблем е, че няма хора за работа, а в Бюджет 2017 има задържане на ръста на доходите, смята Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
По думите на представителя на работодателите прогнозата в проекта за финансовия закон е реалистична, що се отнася до ръста на БВП, нивото на заетост и ръста на компенсациите на заетите.
„Смятаме, че планираното увеличение на приходите е постижимо, възможно е да бъде по-амбициозно, но се придържаме към по-предпазлива прогноза, посочи Велев.
От бизнеса подкрепят и данъчната политика, липсата на увеличение на минималните осигурителни доходи, както и запазването на максималния осигурителен доход.
Според Велев не административни мерки като ръст на минималната заплата ще доведат до развитие на икономиката на България, но са необходими повече средства за образование.
Той възрази срещу бюджетния дефицит, който по думите му е резултат от неизвършени реформи.
На първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество социално-икономическите партньори откриха дебатите за макрорамката на най-важния финансов закон на държавата.
„Тази година имаме балансиран бюджет, но догодина отваряме пространство за повече разходи. Вътрешното търсене ще бъде водещо за икономическия растеж, очакваме повече хора в трудоспособна възраст да се задържат на пазара на труда”, са част от прогнозите на финансовия министър Владислав Горанов.
По думите му заради добрите фискални резултати от тази година няма да се наложи поемането на нов дълг, но ще има вътрешни емисии за погасяване на стари задължения.
От своя страна президентът на КНСБ Пламен Димитров поиска да се увеличи на 2800 лева максималният осигурителен доход, за да се вдигне максималната пенсия на 980 лева от 1 януари 2017 г.
„Бюджет 2017 като проект изглежда по-добре от тазгодишния, но това не означава, че нямаме критики, въпреки че дава повече възможности за провеждане на политики”, коментира синдикалният лидер.