България може да пропусне шанса да разшири жп мрежата си с европари

На 13 октомври Европейската комисия (ЕК) обяви извънредна процедура за набиране на проекти по Механизма за свързване на Европа (МСЕ), с който се финансират инвестиции в размер на 50 млд. евро за подобряване на европейските транспортни, енергийни и цифрови мрежи.

Срокът за подаване е до 7 феврури догодина. Това официално е последна възможност на нашата страна да получи минимално гарантираната за нея сума от 406 млн. евро по Кохезионния фонд на Европейския съюз (ЕС) с 15% необходимост от съфинансиране от българския бюджет.

След февруари 2017 г. България ще може да кандидатства само на общо основание и конкурентен принцип с останалите 27 страни членки на ЕС, но при минимално съфинансиране от страната ни от поне 50%, съобщават от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт.

През юли тази година ЕК публикува списък с одобрените проекти по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

Водещата новина у нас беше, че одобрените български проекти са три от общо десет предложения, както и че други страни от Източна Европа са получили одобрение на значително повече проекти. Онова, което не стана ясно, е колко средства би загубила България и защо е важно да се кандидатства точно на този етап.

България сама ли избра да застане на опашката

Страната ни е една от тези с най-голям процент непоискано/неотпуснато финансиране от гарантираните ни средства – 27%, или 110 млн. евро. За разлика от нас на втория кръг за предлагане на проектни предложения, партньорите ни от Румъния успяха да договорят пълния размер на останалите й средства – 518 млн. евро (от общо налични 1,236 млрд. евро). Гърция от своя страна успя да договори основната част от сумата още по време на първия кръг за кандидатстване през 2014 г. - 500 млн. евро от общо 580 млн. евро. За 2016 г. беше останала със 79 млн. евро за договаряне – задача, с която се е справила изцяло, информират от инициативата.

България успява да получи средства само за един от трите железопътни проекти, с които е кандидатствала през февруари тази година. Страната ни не кандидатства с проекта, който гарантираше пълно използване на средствата –трасето  Видин – Медковец, а подаде документи за модернизация на жп линията Костенец – Септември, модернизация на жп линията Волуяк – Драгоман и за изграждане на система за управление на трафика (ERTMS) по жп линиите за участъка София – Кулата.

По-добре повече и по-скоро, отколкото по-малко изобщо

Поради некомпетентно и/или умишлено злонамерено администриране на първия етап от процедурата (септември 2014 – март 2015 г. ) България е кандидатствала с едва два железопътни проекта – отсечката София-Волуяк с дължина 9 км и София-Елин Пелин с дължина 20 км на обща стойност 176 млн. евро, посочва неправителствената организация.

Повечето от другите страни от ЕС са кандидатствали с проекти на по-висока стойност и по-дълги участъци с ясната перспектива да започнат и завършат навреме проектите си. Другата им цел е с евпропейските средства да се изгради мрежа с максимално покритие на транспортната система на страната , която да премахне т.нар. „тесни” места.

При обявената извънредна сесия за кандидатстване до края на годината положителното въздействие може да се оцени с реализацията на проекти по предварително разпознатия коридор Ориент – Източно Средиземноморие – трасетата Видин – Мездра – София – Кулата/Турска граница/Бургас.

До момента по този участък са пред завършване реконструкцията на отсечката Пловдив – Свиленград с предвидена скорост от 160 км/ч, рехабилитацията на участъка Пловдив – Бургас, модернизацията на трасето Септември – Пловдив.

Всички те обаче се намират в Южна България. Въпреки построяването на "Дунав мост" 2 при Видин, модернизацията на участъка Видин – София, който на практика обединява трите части от коридора на българска територия, изобщо не е започнат.

Не са завършени всички процедури и за жп трасето София – Кулата.

(Про)европейска политика на думи

Още когато беше повдигнат въпросът за участъка Видин – Медковец в началото на годината, от екипа, който отговаря за финансовата инициатива МСЕ в транспортното министерство и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) бяха напълно убедени, че ще успеят да накарат европейската комисия да финансира проект, който не попада в основната мрежа на европейските транспортни коридори, а именно – Волуяк – Драгоман, посочват от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.