Българската икономика успява да намали своята експозиция към останалия свят, което я прави по-малко уязвима от икономически и финансови сътресения на световната икономическа сцена.
По данни на централната банка Международната инвестиционна позиция (МИП) на България спада от -35,149 млрд. евро, колкото е била през декември 2010 г., до -25,259 млрд. евро в края на юни.
МИП показва стойността и композицията на външните активи и пасиви на дадена страна, тя може да бъде както положителна, така и отрицателна. Цифрите показват, че съвкупно повече нерезиденти държат активи в България, отколкото българи държат активи в чужбина. Това означава, че българската икономика (частен и държавен сектор) е нетен длъжник към нерезиденти.
Стойността на МИП не трябва да се гледа сама по себе си, тъй като нейната структура е по-важна.
Така например една икономика с висока отрицателна МИП, поради голям размер на чужди инвестиции в реални производствени мощности, със сигурност е в по-добра позиция от друга страна с висока отрицателна МИП, съставена основно от външен дълг, който има падеж през следващите 12 месеца.
По същата логика, висока положителна МИП не означава задължително ползи за съответната икономика, особено ако МИП е формирана от отпуснати дългове към неплатежоспособни икономики.
За близо шест години МИП на България намалява своята отрицателна стойност поради няколко причини.
Увеличава се запасът на преките и портфейлни инвестиции на българи в чужбина, въпреки че през 2015 г. се забелязва известна стагнация.
Тези потоци увеличават активите на българи в чужбина, което се очаква постепенно да започне да носи доход на инвеститорите. Една от причините за тази тенденция е комбинацията от ниски лихвени проценти и натрупване на спестявания, като българите постепенно се ориентират и търсят алтернативи за своите вложения в чужбина.
Преките и портфейлни инвестиции в България (пасив за българската икономика) също се увеличават с изключение на 2015 г., когато се забелязва лек спад на преките инвестиции.
Тази тенденция увеличава отрицателната МИП, но за сметка на това инвестициите в сектори с висока добавена стойност носят много ползи за стопанството.
От март до юни, според статистиката на БНБ, преките инвестиции нарастват от 40,287 млрд. евро до 41,134 млрд. евро.
За три месеца обаче портфейлните инвестиции са намалели с 25 млн. евро до 5,647 млрд. евро, дължащо се на спада
в дяловия капитал и акциите на инвестиционните фондове, които зависят от реинвестираната печалба.
Забелязва се значително увеличение на резервите на БНБ, което за България е актив и води до намаляване на отрицателната МИП.
През последните няколко години това е един от факторите, който спомогна за намаляване на общата външна нетна задлъжнялост на българската икономика.
Резервите на БНБ се увеличават от 5,4 млрд. евро в средата на 2003 г. до 22,4 млрд. евро в средата на 2016 г. В момента те представляват около 50% от БВП на страната, което е един доста солиден буфер, който централната банка използва, за да гарантира стабилността на валутния борд (фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро).
Увеличението на резервите на БНБ е сравнително по-забележимо през периода 2014 - 2016, когато те се увеличават с почти 8 млрд. евро. Трудно е да се каже с точност откъде идва увеличението, но най-вероятно причините са няколко, абстрахирайки се от увеличаването на резервите по напълно пазарни причини (положителна доходност на активите).
Сравнително добро е представянето на износа на България, както и притокът на чужди инвестиции, макар и доста малко в сравнение с годините преди кризата. Това доведе до обръщане на текущата сметка на страната от голям дефицит в годините преди кризата до баланс и дори лек излишък през последните няколко години.
Увеличават се правителствените депозити в БНБ поради подобрение на фискалната позиция на страната през 2016 г. и поради изтеглените заеми преди това.
Бягството на капитали от съседни държави (Гърция, евентуално Турция в бъдеще) към нашата страна се дължи на относително по-стабилната макроикономическа и политическа обстановка.
Резервите на централната банка увеличават буферите на страната и дават по-голяма сигурност на чуждите инвеститори, които може да имат потенциални притеснения от стабилността на лева. Те намаляват нетната задлъжнялост на българската икономика, което я прави по-малко уязвима от външни шокове, защото страната ни е с малка отворена икономика.
преди 8 години Стоянова, защо 2 път една и съща статия:))))))Кога ще е третия???? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Аха...блумбърговите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години явно тея предпочитат други дарове... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Обективността е дар Божий за всяка медия ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Мога ли да попитам защо ни заливате с фалшива информация, че икономиката върви добре след като точно обратното? Да не сте взели държавна поръчка за агитация? Оня ден гледам БТВ пускат информация, според която са в пъти по-гледани от прекия конкурент и са върха на върха... в проучване платено от тях. Та и вие? Бойко ли ви плаща да плещите глупости? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Анализът е много добър ! Рядко се срещат собствени разработки и анализи, на фона на масово превежданите статии! Поздравления! отговор Сигнализирай за неуместен коментар