Синдикатите са готови да заменят минималните осигуровки с минимални заплати по браншове

Синдикатите ще се съгласят да заменят минималните осигурителни прагове с минимални заплати по браншове, но от 2018-а година. 

„В компромисното решение лежи нов механизъм, който да може да гарантира, че хората ще имат минимален стандарт по отношение на техните заплати и ще може да имат гарантираност на плащането на техните осигурителни права. Това коментира пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров, който участва в дебат с гражданското общество по проекта на Европейски стълб на социалните права. 

Според него минимални работни заплати по категории персонал за 2018 г. могат да решат конфликта с работодателите по преговорите за минималните осигурителни прагове, след като те се провалиха миналия месец.

"Аз смятам, че това трябва да започне да действа през 2018 година, а след няколко месеца да бъде договорено, за да може сегашният механизъм да вържем с нещо друго. Оттук насетне трябва да е ясно, че този, който не плаща заплатата и осигуровката върху тази заплата законът ще го наказва с цялата си сила“, посочи Димитров.

На конструктивен диалог се надява и социалният министър Зорница Русинова. Тя припомни, че срокът за преговорите е удължен до 15 октомври. "Ако не се разберат работодатели и синдикати, има решение да запазим там, където няма договореност, минималните осигурителни прагове от миналата година", каза министърът на труда и социалната политика.

Русинова заяви, че общата воля е в България да стартира ратифициране на конвенция на МОТ 131, която регулира общия принцип на определяне на минималната работна заплата и това е една от темите, които ще се обсъждат до края на годината в Тристранния съвет.

По време на форума за  Европейски стълб на социалните права доц. Лалко Дулевски, председател на ИСС, каза, че идеята на европейския стълб на социалните права е не да създава изцяло ново законодателство, а да систематизира законите, свързани с правата на работещите, да създаде референтна рамка за отделните страни и как те ще се прилагат.

До края на годината трябва да се съберат мненията на 28-те-страни членки и те да послужат на ЕК да представи окончателното си становище за създаване на Европейски стълб на социалните права в началото на 2017 г. Целта е да се направят консултации и да се дадат оценки и препоръки на предложенията на Европейската комисия в 20 области на действие, свързани със социалните и икономическите предизвикателства пред България.

„Социалното законодателство в Европейския съюз не е преразглеждано от много години, а са налице динамични социални, технологични, икономически промени, които налагат Европа да промени подхода си към него – равно заплащане, обучение, майчинство и бащинство“, посочи социалният министър Зорница Русинова.

Според нея едно от големите предизвикателства по отношение на инициативата е притеснението за "Европа на две скорости".

Русинова смята, че за България е важно дали ще се присъедини към европейския стълб на социалните права преди влизането на страната ни в еврозоната, защото началото на инициативата е поставена в рамките на еврозоната.

Социалният министър е на мнение, че важен акцент за България е начинът, по който България ще участва в подготовката на следващата финансова рамка на структурните и инвестиционни фондове на ЕС.

По време на дискусията Хасан Адемов, председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика и бивш социален министър, посочи необходимостта от модерна социална политика, за да могат хората да живеят достойно и да променят личния и социалния си статус. Той подчерта, че това може да се случи при по-голяма гъвкавост на пазара на труда и добре функциониращи социални системи, които обаче ще се постигат с добре работещи публични финанси.

Председателят на БСК Божидар Данев напомни, че заради миграционния натиск социалните допускания, направени от Жан-Клод Юнкер за европейския стълб за социални права, вече са остарели. Той препоръча да се вземат предвид демографията, вътрешната миграция и проблемите с гъвкавото работно време, които оказват влияние на пазара на труда.

„Не може да има  равни възможности между хората с много високи и много ниски професионални умения“, посочи Данев.

Той е убеден, че неравенството ще нараства, ще изчезват професии и битката между „бели и сини якички“ ще се премести между компетентни и некомпетентни и балансът може да се постигне точно там.

„Не се говори за ефективност на икономиката, която да осигурява по-високи доходи. Стопанството се развива в сектори, които предполагат ниски цени и доходи и това донякъде обяснява миграцията", посочи в изказването си проф. Катя Владимирова от УНСС.

"Социалните права предполагат заетост", категорична е тя.

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ препоръча да се изготви единна база данни какви са работните места по специалност, защото върху тази информация се правят политики.

„Настояваме европейският стълб за социална защита да се прилага за всичките 28 страни-членки на ЕС, пазарът е общ, не е на еврозоната, коментира възможните различия, които биха възникнали при прилагането на инициативата Пламен Димитров, президент на КНСБ. "Настояваме правителството ясно да заяви своите намерения преди влизането в еврозоната", каза той.

По думите на синдикалния лидер инициативата е амбиция да се върне доверието на европейските граждани след Brexit и задълбочаването на неравенството. Той препоръча европейският стълб за социални права да се разглежда като начин за съхраняване на европейския единен модел.

"Европейският стълб ва социалните права трябва да се интегрира с Европейския семестър, за да се съвместят икономическото и социалното развитие чрез постоянно наблюдение. Чрез този стълб трябва да се заложат минималните стандарти за права и социална закрила", каза още Димитров.

Според него е необходимо ново законодателство, което да акцентира върху колективните права, като правото на сдружаване. Като пример той даде възможните причини за уволняването на работника, което не трябва да е обвързано с развитието на предприятието, а каква е действително свършената работа.

Пламен Димитров е категоричен, че измененията на възнагражденията трябва да следват производителността на труда.

„Нивото на минималната работна заплата (МРЗ) е много ниско и изтласква от пазара на труда. Социалните партньори да поставят нови по-високи цели в договарянето и определянето на МРЗ, като съотношението е 60% спрямо медианната работна заплата във всяка държава, поиска синдикалистът.

"Както успяхме с работодателите да се споразумеем за надомната и дистанционната работа, ще направим предложения, необходими за колективните договори“, каза Димитров.

Лидерът на КНСБ прогнозира, че компромис с бизнеса може да се постигне и като се определи прозрачен механизъм  за определяне на МРЗ, която е в основата на стабилността на системата.