Над 47% от инвестициите в българските банки се заделят за дигитални технологии, за иновации, за технологични проекти, за усъвършенстване на сигурността във финансовите системи. Това стана ясно от изказванията на участници във форум за дигитални финанси и технологични иновации в банковия и финансовия сектор #NEXT DIFI 2016, организиран от b2b Media.
В последните две години в света в сектора на т. нар. FinTech са привлечени 12 млрд. долара, докато преди 14 години финансирането е достигало едва 1 млрд. долара.
„FinTech услугите предлагат много възможности за България и може да се превърне в добавената стойност за индустрията и да привлече допълнителни приходи, да запази клиентите си, да обогати палитрата си от финансови услуги и продукти, като ги направи по-персонализирани за специфичните нужди на клиентите“, коментира развитието на сектора евродепутатът Ева Паунова.
По думите ѝ България има много сериозен потенциал да се конкурира на европейско и световно равнище в сферата на информационните технологии.
„Новите технологии ще позволят да се намалят оперативните разходи, ще влязат нови модели, които ще са в конкуренция със стандартния бизнес, посочи Георги Янакиев, съветник икономическо управление и европейски семестър в Представителството на ЕК в България.
Според него основно предизвикателство за развитие обаче ще се окажат регулациите и надзора.
„Те не трябва да изостават, защото ще се наруши конкуренцията при бизнеса“, препоръча експертът.
Той е на мнение, че недостатъчните инвестиции в инфраструктура може да лиши клиентите до достъп до услуги.
„Сигурността и киберсигурността в технологичните промени ще зависят от достъпа до данни. Европейският съюз ще постави стандарти като има предвид киберинциденти и начини на плащане, разкри върху какво акцентират в Европейската комисия експертът.
Той е категоричен, че навлизането на новите технологии ще преодолее националните граници в единен пазар.
Янакиев напомни, че много голяма част от инвестициите по Плана „Юнкер“ са за инвестиции в банковия сектор и това е предпоставка за неговото развитие.
„Банките, които не хванат вълната на дигитализацията във финансовата сфера, трудно ще оцелеят“, смята Илиана Войнова от дирекция „Дигитални услуги“ в СИБанк. - Най-голямо влияние върху процеса е свързано с банковите клиенти и новите стандарти на обслужване."
Тя обясни, че досега финансовите институции разполагаха със свои разработки, но в бъдеще ще се внедряват платформи, в които ще се включват по няколко финансови институции и организации.
Войнова прогзнозира, че в бъдеще клиентите ще се нуждаят от човешка помощ при при извършване на някои операции, но те по-често ще преминават през контактни центрове и през уебсайта на банката. По този начин по-адаптивните кредитни институции ще имат повече клиенти.
„Бизнесът търси сигурност и гъвкавост при дигитализация“, е изводът от проучване в УниКредит, съобщи Филип Генов, първи вицепрезидент и старши мениджър „Специални проекти“ на УниКредит Булбанк.
Според него живеем в свръхрегулиран свят и трябва да се балансира и да се съчетават интересите между инвеститори, регулатори и клиенти.
„Инвестициите имат смисъл само ако вървят с хората“, е мнението на Генов.
Финансовият сектор в свата се намира в епохата на активна дигитална трансформация.
За засилената активност в създаването на финансовите технологии може да се съди по броя на патентите на различните организации в тази сфера.
Така например VISA в глобален мащаб е регистрирала 1300 патента, следвана от Bank of America с 1050, показват данните от 2015 г.
Най-големите банки имат собствени разработки, но предпочитат да инвестират в стратегически компании, разработчици на финансови технологии.
В последните две години стартъпи, специализирани в разработката на ИТ системи за финансовия сектор, са привлекли финансиране за 50 млрд. долара.
Финансовите институции въвеждат най-актуалните бизнес модели . Голяма част от тях са базирани на облачните технологии. Затова анализаторите смятат, че традиционните банки ще напуснат пазара.
Една от технологиите, която ще окаже огромно влияние върху финансовия сектор, е т. нар. блокчейн. Към момента тя се разглежда като алтернатива на традиционното централизирано съхранение на записи на банкови операции. Смята се, че до 2017 г. делът на банките, които използват системата ще е цели 15% в световен план. Паричните преводи се очертават като основна сфера на приложение на блокчейна.
Експертите са на мнение, че с помощта на тази технология ще може мигновено да се изпълняват преводи и по-успешно да се откриват кражби, а дори и да ги предотвратяват.
Много банки планират да използват блокчейн, за да заемат лидерски позиции в областта на цифровата трансформация.