Unicredit: България е в добра фискална позиция за противодействие на Brexit

Последиците върху България от решението на Великобритания да излезе от Европейския съюз биха били осезаеми в края на тази година или началото на следващата. Toва гласи прогнозата на икономистите от Unicredit Bulbank.

“Първият канал, по който се очакваше Brexit да се отрази върху българската икономика, бяха очакванията, но там нищо не се случи“, посочи Кристофор Павлов, главен икономист на банката.

България е сравнително добре позиционирана и има пространство за реакция, която да смекчи евентуалното негативно влияние, показва анализът на Unicredit Bulbank за Brexit и последиците на това решение върху Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

„Заради валутния борд няма как да бъдат въведени определени мерки от паричната политика, които да противостоят на негативните последици от Brexit за България“, каза Любомир Митов, главен икономист на Unicredit за ЦИЕ. По принцип БНБ би могла да понижи минималните изискуеми резерви на банките, но според Митов няма смисъл от такива действия, тъй като и сега банките имат пари и има предлагане на кредити.

Затова основното поле за действие биха били фискалните политики. По думите на Митов в това отношение България е в прилично положение и стига 2016 г. да приключи с балансиран бюджет или с малък дефицит, правителството може да си позволи увеличаване на разходите през 2017 г. Кристофор Павлов подчерта, че сериозен дебат за последиците от Brexit върху България може да има едва в края на тази година или началото на следващата. 

„Растежът на българската икономика набира скорост и става по-широко базиран“, пише в анализа на Unicredit.

Прогнозите на банката за икономическия ръст в България тази година са за 3,2%, а през 2017 г. - 3 на сто.

„България е единствената страна от ЦИЕ, която има балансиран ръст, което означава, че във всички компоненти се отчитат повишения“, посочи Митов. Сравнително добрата позиция на страната се дължи и на положителните развития във външната търговия. Освен това валутните резерви са около 55-60% от БВП, а пък фискалният резерв възлиза на около 14% от БВП, което се обяснява с изтегления дълг, който не е бил необходим, обясни още Митов.

Икономистите от Unicredit посочват, че в момента все още нищо не се е променило в отношенията между Великобритания и Европейския съюз и че много зависи какви ще бъдат търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС – дали ще се договори статут подобен на този на Норвегия или ще се стигне до пълно отделяне на Острова от съюза.

"През първата половина на 2016 г. в България имаше натрупана инерция на пазара на труда и през второто полугодие се предвижда ускоряване заради очакваните фискални разходи", посочва Павлов. Положителен принос ще дойде от рекордно високите нива на международния туризъм, като и от производството на пшеница, което ще даде стимул на износа. Според Павлов именно износът от България е ключовият сектор със забележително възстановяване. Темповете на това възстановяване на близки до средните в ЦИЕ. Oт Unicredit посочват още, че свободният производствен капацитет е на изчерпване, което е добра новина за инвестициите.

Евентуалният шок от Brexit в България би изтрил 1,1% от БВП, ако не се предприемат мерки за смекчаване на негативните последици, като това ще се случи основно през канала на външната търговия, посочва Павлов.

Великобритания е най-големият губещ от решението да излезе от ЕС, като икономистите от Unicredit очакват страната да изпадне в рецесия. Търговията с Великобритания не е от толкова критично значение за ЦИЕ: в България например дела на търговията с Обединеното кралство възлиза на 0,4% от БВП.

Що се отнася до ЦИЕ, влиянието на Brexit в средносрочен план зависи от това, колкото са отворени икономиките и какво е фискалното поле за предприемане на действия. Основното притеснение на икономистите в Unicredit е свързано с влиянието на върху растежа и износа за еврозоната предвид ролята на ЦИЕ като доставчик.

„Малките и отворени икономики от ЦИЕ в ЕС най-вероятно ще бъдат най-силно засегнати, докато тези с големи вътрешни пазари са по-малко уязвими“, пише в анализа на Unicredit. “Русия е защитена до голяма степен заради преобладаващия дял на петрола и суровините в износа, както и заради санкциите”, се още в текста.

Търговията с Великобритания обаче е ключова за еврозоната и затова прогнозите за растежа във валутния съюз са ревизирани надолу в низходяща посока. Unicredit очаква Brexit да изтрие 0,7% от БВП на еврозоната до края на 2017 г. През последното тримесечие на тази и първото тримесечие на следващата година ръстът на икономиката във валутния съюз ще е 0,2%, а не 0,4%, както предполагаше сценарият преди Brexit.

Според Любомир Митов еврозоната не разполага с много възможности за реакция. Европейската централна банка би могла да удължи програмата си за количествени облекчения до септември 2017 г. (в момента тя би трябвало да продължи до март 2017 г. - бел. Ред.). Освен това ако вълнението на пазарите разклати трансмисионния механизъм, ЕЦБ може да добави и първостепенен дълг на финансовия сектор към активите, които изкупува.

След Brexit в ЕС може да се наблюдава Европа на 2 или 3 скорости, което не е добре за периферията на съюза. Основна заплаха за икономическата и финансова стабилност остава политическият риск, а именно дали Великобритания ще има последователи.

Като дългосрочни предизвикателства пред България Любомир Митов посочи демографските развития, като основни проблем ще бъде липсата на квалифициран персонал. Затова образованието трябва да се развие в посока не запаметяване, а търсене, намиране и анализиране на информация. Колкото до университетите, от Unicredit призовават да се изготвят дългосрочни държавни политики, в които да е включен бизнесът и които да продължават десетилетия. Според икономистите трябва да се насърчава работата след пенсионна възраст, а не да се наказва, както е сега. Освен това е по-добре да се влагат средства в развитие на детските заведения, а не да се раздават на родителите, които си седят вкъщи, вместо бързо да се върнат в работната сила. От Unicredit предупреждават, че при запазване на сегашния темп на реформи сближаването в доходите в България може да отнеме цели 50 години.