Андрей Шотов: Очакванията към пенсионните фондове трябва да са реалистични

- Къде в момента виждате възможности за генериране на доходност в среда на отрицателни лихви на паричния пазар, отрицателна възвръщаемост по редица държавни ценни книжа, скъпи акции?

- Добър въпрос, отговорът на който ще запазим в наша фирмена тайна, тъй като при сходни инвестиционни стратегии за всички пенсионни фондове, конкуренцията би се възползвала от всеки наш съвет. В момента в България имотите носят най-висока възвращаемост на вложените средства - 10-11%, които са непостижими за други активи. Така или иначе стабилността на един пенсионен фонд зависи преди всичко от диверсификацията на финансовите инструменти, в които са вложени активите на фонда. Валидна е добрата стара максима „Не слагай всички яйца в една кошница“.

- Каква според Вас трябва да е ролята на пенсионните фондове за развитието на капиталовия пазар? Може би пенсионните компании не играят напълно ролята си на Българска фондова борса (БФБ)?

- Пенсионните фондове винаги са играли и винаги ще играят важна роля в развитието на който и да било капиталов пазар. Правят го по естествен, пазарен начин, без това да е нормативно изискване.

ПОД „Бъдеще“ например, в търсене на добри инструменти за доходоносни вложения за своите осигурени лица, винаги е инвестирала в преценени като добри акции и облигации, които се търгуват на българската борса. И това е закономерно.

Когато имаш поглед над даден пазар, познаваш компаниите и мениджърите на предприятията, ти си в състояние да оцениш риска от инвестицията много по-адекватно, отколкото ако влагаш средствата в непознати инструменти на далечни пазари. Една от причините Исландия да изпадне в тежка криза през 2008 г. бяха неразумните инвестиции на техни банки в т.нар. секюритизирани ипотечни облигации, които причиниха световната финансова криза и доведоха до фалит Lehman Brothers.

- Забелязахте ли по-висока активност на пенсионните фондове през юни на БФБ, в навечерието на 30 юни 2016 г. - датата, до която се гледат балансите им? Ако да – на какво я отдавате? Ребалансиране на портфейли или влизане в законовите прагове за дела на инвестициите във финансови инструменти, ако са били прекрачени преди 30 юни 2016 г.?

- Не съм усетил необичайно висока активност през въпросния период. Знаете, че пазарът винаги калкулира новините предварително и инвеститорите в ценни книжа действат превантивно. Ако е имало действително ребалансиране на портфейли, то това не е направено към 30 юни и не е свързано със стартиралите проверки, защото ние сме регулирани и надзиравани във всеки един момент.

Каквото и да било ребалсиране не може да стане заради прекрачени законово инвестиционни прагове. Не и в някакви големи мащаби. Когато тези инвестиционни прагове бъдат прекрачени, КФН реагира своевременно и издава предписания за продажба на актива или неговото ограничаване в портфейла, за да не се концентрира риск. От тази гледна точка няма как да се получи така, че пенсионните фондове масово да са прекрачили тези ограничения.

- През последните години Министерството на финансите прави доста предложения за промени в КСО. Виждаме в други страни, че се върви към някаква промяна в пенсионния модел, като Унгария и Полша, например. Виждате ли риск у нас да се върви към национализация на средствата от пенсионните фондове?

- Искрено се надявам да не се върви след всички разговори и мерки, които се взеха относно възможността за прехвърляне на партиди от пенсионните фондове в НОИ. Вижда се, че това не се възприема от хората. Разчитам на здравия разум на управляващите да не се стигне до това, защото невинаги и държавната пенсия е сигурна. Примерът е Гърция. Няма риск само при пенсионните фондове, а и в държавата може да има риск.

И тук отново се връщаме към проверките, резултатите от които чакаме в края на годината, които да докажат твърденията ни и на регулатора, че в пенсионните фондове всичко е нормално. Надявам се да не се случи, но в България сме разочаровани много пъти спрямо мерки, които са взимани за държавните пенсии. Нашите родители много тежко изживяха периода след 1989 г., след като им беше обещана висока, но единствена, пенсия.

- КФН е с нов председател. Какви са Вашите впечатления? Какви действия очаквате да предприеме г-жа Карина Караиванова относно своите заместници и по-конкретно – към заместник-председателя, отговарящ за осигурителния надзор? Г-жа Караиванова даде заявка, че може да предложи свои заместници през септември...

- Нямам лични впечатления, а и на ниво асоциация все още не сме се срещали с нея, но имайки предвид отпускарския сезон, може би през септември ще се организира такава среща. Надяваме се да имаме диалог с новия председател и най-вече да видим кой ще бъде прекият отговорник за осигурителния сектор, с който по начало комуникираме по-често.