Андрей Шотов: Очакванията към пенсионните фондове трябва да са реалистични

- Какво да очакваме в средносрочен и дългосрочен план по отношение на пенсионната система като цяло?

- Поради острата демографска криза в България, първият, солидарният пенсионен стълб ще изпитва все по-сериозни затруднения с изплащането на пенсиите и това беше потвърдено съвсем наскоро в доклад на Националния осигурителен институт (НОИ) за дългосрочните перспективи пред общественото осигуряване. Ролята на втория, капиталовия пенсионен стълб би трябвало да нараства, защото капиталовият стълб предлага много по-големи възможности за доходоносно управление на средствата за пенсии.

В тази обстановка очакванията към пенсионните фондове неминуемо ще растат. Отговорът на тези високи очаквания обаче изисква решаването на няколко ключови проблема, които спъват индустрията. Първо, сравнително ниският размер на осигурителните вноски за втора пенсия и второ - въвеждането на мултифондовете, които генерират редица предимства за осигурените лица.

Първият проблем има няколко измерения. При изграждането на тристълбовия пенсионен модел в България преди повече от десетилетие имаше консенсусна визия осигурителната вноска за втора пенсия да расте поетапно през годините и постепенно да се повиши до 12% от осигурителния доход. Това беше направено, за да се отговори на очакванията, които се възлагаха на индустрията по отношение на пенсиите, които ще изплащаме в бъдеще и с които трябва да заместим част от пенсиите от НОИ. Вместо това осигурителната вноска замръзна на 5%, а очакванията за коефициента на заместване останаха все така високи. При ограничение за инвестиции с нисък риск няма как да очакваш нещо голямо на „изхода“, ако си вложил съвсем малко на „входа“.

Допълнително, през годините на силен растеж преди 2009 г., когато нямаше особена необходимост, две поредни правителства намалиха рязко размера на осигурителните вноски. Това неминуемо подкопа възможностите на цялата пенсионна система както на обществената, така и на капиталовата. Недостатъчните осигурителни вноски са проблем, който чака своето разрешаване и изисква държавническо, политическо решение. Този проблем изглежда още по-голям, ако добавим все още високия дял на сивия сектор, който не плаща каквито и да било осигуровки, масовата практика служителите и работниците да се осигуряват на минимален осигурителен праг и невнасянето или нередовното внасяне на осигуровки като цяло.

Въвеждането на мултифондовете е предложение, което многократно сме отправяли на ниво браншова асоциация. Това би донесло големи предимства на осигурените лица. Сега липсата на инвестиционни портфейли с различен рисков профил, съобразени с инвестиционния хоризонт на осигурените лица, ограничава значително възможността за удовлетворяване на различните им нужди и интереси, ограничава правото на избор на клиентите ни и принуждава нас, отделните дружества, да предлагаме една и съща инвестиционна политика.

Бих добавил и едно трето предизвикателство и то се нарича разширяване на възможностите за инвестиции на пенсионните фондове и предоставянето на нови такива, без обаче това да е за сметка на ограничаване на вече утвърдени възможности. В законопроекта за промени в КСО на финансовото министерство се предвиждаше на пенсионните фондове да бъде разрешено да участват в първични публични предлагания (Initial Public Offering, или IPO) на компании на борсата. Това е много добро предложение, защото през годините осигурените ни лица имат много пропуснати ползи от забраната да участваме в IPO-та.

В същото време в проекта се предлагаше пенсионните фондове да не могат да придобиват инвестиционни имоти директно, както и доста сериозни ограничения по отношение на репо сделките и дела на притежаваните акции и облигации от отделни емисии. В момента, например, имотите са сред малкото активи, които носят висока възвращаемост, и забраната за инвестиции в тях на практика ощетява осигурените лица. От друга страна е проблем, че през последните години няма много нови IPO-та.

- Къде са капаните, заложени от нормативната уредба? В методологията се посочва, че ще се провери дали и как уредбата би повлияла на дейността на компаниите?

- Ако мога да ги обобщя още веднъж - ниски и недостатъчни осигуровки и нерегулярното им внасяне, неуредената фаза на изплащане на пенсиите от универсалните фондове във втория капиталов стълб и ограничените възможности за инвестиции на пенсионните фондове.

- В каква насока очаквате законодателните промени, за каквито се дава заявка, че може би ще има след резултатите от прегледа на активите?

- Надяваме се те да са в положителна посока. Нека бъде уредена фазата на изплащане на пенсиите от универсалните  фондове, като на осигурените лица се предостави максимално широк спектър от пенсионни продукти, между които да направят своя избор, включително и по отношение на наследяването на средствата. Всички предложения, които от асоциацията сме направили в тази посока, отчитат и дават възможност наследниците на осигурените лица да се възползват от наследствените си права.

Също така надеждите ни са, че ще има още повече възможности за инвестиции и няма да има ограничения за вече утвърдени и доказали своята надеждност инвестиционни практики. Не би било добър сигнал и ако бъдат въведени нови лицензионни и разрешителни режими, които променят правилата на играта в движение. Пенсионната индустрия е една от най-строго регулираните в световен мащаб и това понякога внася твърде много и не непременно полезна бюрокрация в дейността на пенсионните дружества. Вместо да се концентрират върху основната си дейност - осигуряване на адекватна доходност за парите на осигурените лица при минимум риск, те са ангажирани с много на брой процедури и проверки, които често пречат на оперативната дейност.

Вярваме, че всички промени в КСО ще бъдат извършени след широко обществено и институционално обсъждане и гласът на пенсионната индустрия ще бъде чут, защото това, което ние предлагаме, отчита интересите на осигурените лица, които са приоритет номер едно при всяка реформа. Също така се нуждаем от по-стабилна правна рамка. Постоянните и непрекъснати промени влошават инвестиционния климат и разколебават инвеститорите.

- Как наличието на лош демографски потенциал се отразява на пенсионната система като цяло, включително на държавното обществено осигуряване, и на пенсионните фондове в частност?

- Всички експерти са категорични, че ако не се вземат незабавни мерки, демографската криза ще има тежки последствия върху държавното обществено осигуряване, в това число нарастващи дефицити и необходимост или да се увеличават осигурителните вноски или да се повишават данъците. Пенсионните фондове, особено ако въведем мултифондовете, биха облекчили значително бремето, което неминуемо би легнало върху раменете на НОИ. Това се потвърждава и в последния доклад на НОИ. В него е записано, че ако има всички работещи се осигуряват само в държавното обществено осигуряване, то разходите за пенсии ще достигнат 15% от брутния вътрешен продукт. Тази стойност би била значително по-ниска при добре функциониращ капиталов стълб, в който хората разчитат на втора и трета пенсия, съответно - от универсалните и доброволните пенсионни фондове.

Пенсионните фондове са шанс за решаване на проблемите със социалното осигуряване в страната и за гарантиране на финансовата сигурност на хората в пенсионна възраст. Затова е нужно да им се даде шанс и да им се осигури добра регулаторна и институционална рамка за развитие.