Необходимо ли е ново законодателство за популярните каси?

Дейността на работещите в България взаимоспомагателни каси не е уредена детайлно в законодателството – това става ясно в последните дни покрай скандала с фалита на две дружества от Дупница и  Сливен.

Как обаче работят те? В Закона за кредитните институции е записано, че той не се прилага за  взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове след направени от тях и на техен риск вноски.

Тази дейност е описана твърде лаконично в Закона за кооперациите буквално с няколко реда: По решение на общото събрание може да се образува взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията. Устройството и дейността им се уреждат с правилник, приет от общото събрание. Кооперацията по решение на общото събрание и с решение на БНБ при условия и по ред, уредени в специален закон, може да извършва влогово-кредитна дейност. 

Такъв специален закон обаче към момента няма, казва Иван Попов, изпълнителен директор на Българската асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране (БАККОМ). 

В архива на 39-ото Народно събрание отлежава проект от 2001 г. на Йордан Нихризов за кредитните кооперации, който така и не е станал закон. Вносителите са имали амбицията да опишат правата и задълженията на членовете на кооперациите, както и мерки за защита на техните финансови интереси.

В нереализирания проект е предвидено контролът върху кредитните кооперации да се осъществява от съюзи, в които членуват, да се създават гаранционни фондове, отпускането на кредити да се отчита пред БНБ, която да упражнява надзор върху съюзите.

Междувременно е работено и по други проекти, включително с агромистерството, казва Иван Попов.

Така излиза, че от години тези кооперации работят по ненаписан закон (освен една алинея в Закона за кооперациите), а БНБ и КФН нямат основание да ги контролират. Членовете им могат да се надяват единствено на добросъвестното отношение на управителните органи.

В Дупница и Сливен тепърва ще се изяснява дали става въпрос за измама или лошо управление на дружествата, заради което е започнала процедура по обявяване в несъстоятелност. Прокуратурата ще си свърши работата, обеща по този повод главният прокурор Сотир Цацаров.

За случая в Дупница  председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова коментира, че според нея става дума за „класическа измама“ и въпросът може да се реши само по съдебен път. „Ще бъде трудно вложителите да си върнат парите“, каза тя пред БНР.

„Не може заради всяка бълха да изгаряме юргана. Не може със закон да забраняваме дейности, които са полезни, но понякога се възползват алчни хора“, смята тя. Според нея вложителите е трябвало да се поучат от фалита на КТБ и да помислят предварително от каква дейност могат да се получат 14-15% лихва.

„Законодателство не трябва да се прави само заради два случая. Затова поискахме проверка от Министерството на финансите чрез НАП за дейността на действащите около 20 взаимноспомагателни каси“, заяви пред Investor.bg народният представител Мартин Димитров (РБ).

Заедно със своя колега  Петър Славов той внесе в деловодството на парламента питане към финансовия министър Владислав Горанов с искане за информация за регулацията на популярните каси. Двамата питат министъра дали Националната агенция за приходите (НАП) е проверявала дейността им и какви са резултатите.

„Едва като има резултат от тези проверки, могат да се предприемат законодателни действия. По сегашното законодателство има достатъчна яснота какво е банка“, допълва Мартин Димитров.

„Случаите с популярните каси в Дупница и Сливен са примери за слабо законодателство“, каза преди дни пред БНР Елеонора Николова. Според нея в случая финансовото законодателство е заобиколено.

В същото време БАККОМ настоява, че дейността на взаимоспомагателните каси не конкурира банковата дейност, и че те не трябва да бъдат закривани, тъй като финансират локални дейности, които не представляват интерес за банките.

„Необходимо е подобряване на правната рамка“, настоява  Иван Попов. БАККОМ предлага два варианта – или със специален закон да бъдат уредени тези структури, или да бъде изменен и допълнен Законът за кооперациите. Попов допълва, че последният проект е предложен и на сегашното Народно събрание, а Асоциацията е готова да се включи в работата на парламентарните комисии.

Иван Попов пояснява, че всъщност тези кооперации са два вида. 26 от тях са вписани в Регистъра на финансовите институции на БНБ, по чл. 3а от Закона за кредитните институции.

Те са създадени по схема за земеделски капиталов фонд, договорена между българското правителство и Европейския съюз (ЕС). За създаването им са използвани евросредства, пари от бюджета и на членовете на кооперациите. За дейността им според Попов също няма подробна правна рамка, освен едно  постановление на МС от 2008 г., в което се регламентира дейността на тези кредитни кооперации.

От друга страна, има кооперации с взаимноспомагателни каси, които работят по лаконично уредената материя в Закона за кооперациите. Сред членовете на  БАККОМ има и от двата вида организации.

За вторите Попов предлага да се приложи приетото постановление, което той определя като работещо. „Тези структури са задължени да членуват в съюз, който да ги контролира и той ежегодно праща информации до определените в постановлението министерства“, пояснява той за вписаните в регистъра на БНБ 26 дружества.

„Правителството и парламентът трябва стратегически да вземат решение не да се закриват, а да се регулират тези структури, които осигуряват социално финансиране за хора, които не могат да предоставят на банките  гаранции“, казва той. И пояснява, че хората в една кооперация се познават, а всеки член има право на един глас, независимо с каква сума участва.

Мартин Димитров обаче обръща внимание и на един смущаващ факт – в Търговския регистър са вписани фирми, които очевидно не са банки, но тази дума фигурира в името им. Действително, при справка става ясно, че има няколко такива фирми, които се наричат едновременно "кооперация" и "популярна банка".

Според народния представител с този въпрос трябва да се заеме прокуратурата. А според Иван Попов това трябва да направят депутатите, които да спрат тази практика с допълнение на законодателството.

Той освен това изтъква, че в страни като Австрия, Германия, Франция, Италия, Швейцария и Испания кооперативното кредитиране от десетилетия се развива успешно. Изработено е законодателство и като цяло се подпомага социалното кредитиране там, където банките нямат интерес.

На въпрос дали отпускането на микрокредити по модела на кооперациите има  бъдеще Мартин Димитров казва: „Аз вярвам в свободата, ако група хора решат да се съберат и да си създадат кооперация, това е тяхно право. Но ако някой иска да развива банкова дейност под името кооперация, в закона трябва да е разписана наказателна отговорност“. Той като определя като лоша практика набирането на средства от хора, които не са членове на съответната кооперация.

„Хората трябва много да внимават, когато влагат парите си“, настоява Мартин Димитров. Той препоръчва на тези, които не разбират от финанси, да се консултират с по-запознати свои приятели или членове на семейството, преди да предприемат финансови начинания. Както и потребителите да четат внимателно договорите и да не се подлъгват по обещанията за високи лихви.