И връщането на средства за пенсии от първия стълб във втория ще бъде възможно

От 15 август 2016 г. осигурените лица, прехвърлили средствата от партидите си от универсалните пенсионни фондове (УПФ) в държавното обществено осигуряване (ДОО), ще имат възможност да направят и обратното, ако желаят. Това предвижда проект за изменение и допълнение на Наредба №33 на КФН от 19.09.2006 г. за индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване (Наредба №33).

Предложенията, приети на първо четене на заседание на КФН от 1 юли, са публикувани на сайта на регулатора за обществено обсъждане до 15 юли.

Проектонаредбата се съобразява с извършените промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 11 август 2015 г, които касаят правната възможност осигурените лица да възобновят осигуряването си в УПФ, когато в предходен момент са избрали да променят осигуряването си от втория стълб на пенсионната система в ДОО, т.е. в първия стълб. Предложенията на регулатора целят и допълнително усъвършенстване и актуализиране на уредбата.

Избраната дата 15 август 2016 г. не е случайна. Преди една година – на 15 август 2015 г. – влязоха в сила измененията в КСО, които дават право на избор на осигурените лица, ако искат, да прехвърлят средствата си от УПФ и професионалните пенсионни фондове в солидарния първи стълб, като средствата отиват в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, познат като т.нар. Сребърен фонд.

Но докато новата Наредба №33 не влезе в сила, няма възможност лице, прехвърлило средства в първия стълб да ги върне отново във втория.

„С преходните и заключителни разпоредби на проектонаредбата се предвижда нейното влизане в сила на 15 август 2016 г., като тази дата отразява първият възможен момент (изтичането на една година), след който осигурените лица, променили осигуряването си след 15 август 2015 г. (влизането в сила на съответните промени в КСО) и прехвърлили средствата от партидите си от УПФ към ДОО, могат да упражнят правото си за възобновяване на осигуряването в УПФ и да върнат обратно средствата си в индивидуална партида в избран от тях универсален фонд“, четем в мотивите, достъпни на сайта на КФН.

Основната част от предложените измения и допълнения в Наредба №33 касаят реда за подаване на заявлението за възобновяване на осигуряването в УПФ, както и изискванията към формата и съдържанието му. Към проектонаредбата има и образци, с които трябва да се съобразяват пенсионното дружество, осигуреното лице, Националната агенция за приходите.

Заявлението за възобновяване на осигуряването се подава пред пенсионноосигурителното дружество, управляващо съответния УПФ, в който лицето желае да участва. Доколкото възобновяването представлява ново „влизане” на осигуреното лице в системата на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, предвиденият с проекта ред за подаване на заявлението за възобновяване на осигуряването следва в основните си характеристики реда за подаване на заявление за първочаначален избор на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Способите за подаване на заявлението – в офис на дружеството, чрез осигурителен посредник или по електронен път с квалифициран електронен подпис, както и изискването за нотариална заверка на подписа на лицето върху първия екземпляр на заявлението се запазват, като се има предвид натрупаната надзорна практика по прилагането на процедурата за първоначален избор на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Идентични са и решенията относно действията на служителя на дружеството или посредника, свързани с приемането на заявлението – съдействие на осигурения, основания за неприемане, ред за входиране и изискване за вписване на приетите заявления във воден в дружеството регистър.

„Тъй като възобновяването на осигуряването винаги е свързано с личен избор от страна на осигуреното лице, това предполага отношенията между него и пенсионноосигурителното дружество, управляващо съответното УПФ, да бъдат уредени с осигурителен договор“, четем още в мотивите.

С цел да се облекчи процедурата, в наредбата се предвижда сключването на договора да стане едновременно с подаването на заявлението. Договорът не може да породи незабавно своето действие, тъй като според КСО осигуряването в съответния УПФ възниква от първо число на месеца, следващ месеца на направения от лицето избор. Действието на договора освен това зависи и от валидността на подаденото заявление, което от своя страна е резултат от наличието на установените в КСО условия, обуславящи правото на възобновяване на осигуряването в УПФ за съответното осигурено лице.

С оглед на извършената от НАП преценка за валидността на подаденото заявление, за която агенцията уведомява пенсионноосигурителното дружество, проектонаредбата предвижда задължение за пенсионноосигурителното дружество да съобщи на лицата с невалидни заявления това обстоятелство след получаване на информацията от НАП.

Тъй като с оглед защитата на правата на осигурените лица е необходимо всяко от тях да бъде информирано за причината за невалидност на подаденото от него заявление, то е наложително дружеството да получи тази информация от НАП, за да може да я съобщи на осигуреното лице.

Във връзка с възобновяването на осигуряването с проекта се допълва и уредбата на водените от пенсионноосигурителното дружество регистри на постъпилите заявления, като освен този за заявленията за първоначален избор се изисква създаването на отделен регистър, в който да се вписват обстоятелствата, съпровождащи процедурата по възобновяване на осигуряването.

Останалите предложени промени в Наредба №33 са извършени с оглед усъвършенстване на уредбата (напр. предаването на информация на магнитен носител се заменя с изпращането й по електронен път) и синхронизиране с други нормативни актове (срокът за съхраняване на заявленията, непородили осигурително правоотношение се удължава от една на две години, подобно на заявленията за промяна на участие).

Съобразяването със залегналите в наредбата изменения няма да бъде свързано с допълнителни разходи за пенсионноосигурителните дружества. Проектът на наредба няма пряко отражение върху държавния бюджет и бюджета на Комисията за финансов надзор, тъй като спазването на неговите изисквания ще се контролира в рамките на изградената вече система за осъществяване на надзор над дейността на пенсионноосигурителните дружества, пише в заключенията на вносителите.