Горанов ще отчита публичните инвестиции пред бюджетната комисия на НС

Финансовият министър Владислав Горанов ще трябва да отчете до 30 юни пред парламентарната бюджетна комисия изпълнението на капиталовите разходи в бюджета за 2016 г., които са в размер на над 2,5 млрд. лева.

Депутатите подкрепиха единодушно предложеното още през миналата седмица от БСП Лява България решение за отчета.

Припомняме, че миналата седмица Корнелия Нинова и Румен Гечев от левицата поискаха от финансовия министър Владислав Горанов да отчете публичните инвестиции за стимулиране на икономиката. Нинова внесе проекторешението, прието днес, с подписите на 50 депутати, като поиска и дебат за фискалната политика на правителството.

Решението предвижда в отчета си министър Горанов да посочи получателите на средства по това перо, както и целта и условията на предоставянето им, и инициираните и подкрепени от правителството проекти под формата на публично-частно партньорство в отделните сектори на икономиката, условията за подкрепата на тези проекти и очакваните резултати.

В рамките на дебата Нинова отново посочи, че има разминаване между твърденията на правителството за икономиката и фискалната ситуация и реалността. Тя цитира данни, според които има спад на спад на усвояването на евросредствата, а икономиката е обременена от прекомерни дисбаланси и увеличението на дълга на фона на високия дял на бедността и социалното изключване.

Според Нинова спирането на серията от обществени поръчки поставя икономиката под допълнителен риск, защото тя разчита основно на усвояването на европейски средства. Тя цитира и прогнозите на Еврокомисията за икономическия растеж, според които той ще се забави до 1,5% през тази година.

Нинова твърди, че се очакват корекции по еврофондовете за 800 млн. лева. „Истината се прикрива, за да не се разбие мита, че на нас ни спират средства, а на вас ви ги пускат“, коментира тя, като допълни, че се взимат нови заеми, които не се чувстват в икономиката.

Нинова обвини, че парите на практика се крадат, като цитира и доклада на Европарламента за загубите в размер на 19 млрд. евро годишно заради корупция. Според нея държавата гледа тази ситуация отстрани, защото са замразени всички социални плащания, обезщетенията за майчинството, добавките за децата с увреждания, помощите за първокласници, квотите за ваучери за храна и т.н. По думите ѝ кабинетът води античовешка политика при наличието на пари, а същевременно монополите и картелите в България продължават да цъфтят.

Независимият депутат Велизар Енчев допълни, че 156 общини са с тежък дефицит, който се изчислява на 1,3 млрд. лева. Според него „преуспяващите“ под ръководството на ГЕРБ големи общини са фалирали, като в Пловдив са натрупани 35 млн. лева дългове, а във Варна – над 70 млн. лева.

Енчев подчерта, че фискалният резерв е достатъчно висок, а същевременно новите дългове, които правителството тегли, отиват „на склад“. По думите му има непредвидени събития, които карат кабинета да се презастрахова. Той посочи очакваното решение по делото срещу Националната електрическа компания (НЕК) заради АЕЦ „Белене“, както и съдебните претенции на електроразпределителните дружества срещу България и на миноритарния собственик на Корпоративна търговска банка.

Алиосман Имамов и Хасан Адемов от ДПС допълниха, че вече няколко години се приемат лесно изпълними бюджети с подценени приходи. Имамов попита дали ще се актуализира бюджета за тази година и в каква посока заради очакваното преизпълнение на постъпленията, а Адемов подчерта, че подценяването на приходите е предпоставка за непрозрачност при изпълнението на бюджета.

Адемов изтъкна и нарушения при преразпределянето на допълнителните постъпления от здравни вноски, които са целеви и могат да се ползват само за здравеопазване. Той попита кой дава право на правителството да разпределят парите в нарушение на закона.

Георги Търновалийски изтъкна, че на темата за фискалната политика не се обръща достатъчно внимание. Според него България е изпълнила изискванията на ЕС за стабилност, но е постигнала растеж. Той изтъкна, че осемте години опити за постигане на растеж чрез строги ограничения не са довели до положителни резултати. Той подчерта, че няма ясна идея как ще се развива икономиката и икономическа политика не е тясно свързана с фискалната.

Търновалийски допълни, че увеличението на дълга ще има дългосрочни ефекти върху икономиката, тъй като ще я направи по-уязвима на неблагоприятни сътресения. Той изтъкна, че е необходима реформа и на данъчната система, така че тя да стане по-справедлива и ефективна. Главната цел на всички реформи според него трябва да е постигането на устойчив растеж и по-ефективно разпределение на финансовите средства

Димитър Байрактаров от БСП допълни, че събираемостта трябва да е основен фокус. Той отново настоя за активизиране на другите възможни източници на постъпления в бюджета, например – намаляването на партийните субсидии и активизирането на приходната администрация при събирането на дължимите данъци и акцизи.

Финансовият министър Владислав Горанов призова всички да подкрепят проекторешението на БСП за отчета. Той обвини опозицията, че прави внушения „в стил Гьобелсова пропаганда“, които не отговарят на истината.

След края на дискусиите финансовият министър посочи, че е недоволен от дебата, защото по никакъв начин не се е показала алтернатива на сегашното управление. Той изтъкна като постижения увеличението на минималната заплата и на детските добавки, ръста на икономиката, на износа и т.н.

„Малко от партиите в момента могат да понесат отговорност за управлението. Успяваме да водим държавата по най-добрия път след финансовата криза в тази балансирана коалиция“, коментира той. Горанов допълни, че опозицията се помага за подобряване на качеството на политическия дебат. „БСП да си оправят партийната каса, после да държат отговорност за държавната“, заключи той.

Мартин Димитров от Реформаторския блок подчерта, че Горанов няма причина да се отказва от политиката за намаляване на дефицита, тъй като това е част от стабилността. Той призова да се внимава какво се прави тази година и да се издържи на натиска за ръст на публичните разходи и на дефицита.

Димитър Танев допълни, че БСП са най-слаби и идеологически, и при изпълнението на фискалната политика, защото предлагат увеличение на данъците, разходите и дефицита. Той припомни, че управляващите през 2014 г. са заварили огромен дефицит и провалена инвестиционна програма, при която бяха изхарчени 500 млн. лева по непрозрачен начин

Той изтъкна, че през миналата година е постигнат 3% растеж на БВП, което е с 50% повече от средното за ЕС, в хазната са постъпили 2 млрд. лева повече приходи, разкрити са 75 хил. нови работни места, отчетен е спад на безработицата и ръст на средната работна заплата. Според него държавата постепенно се възстановява и икономиката върви, като той призова Горанов да не слуша левицата, а с допълнителните приходи да намалява дефицита.

Диана Йорданова от ГЕРБ допълни, че БСП трябва да изяснят какво искат - повече разходи или по-малко дълг. Тя посочи, че публичните средства в икономиката не са малко, както и че се подобрява бизнес климатът в търговията, строителството, промишлеността.

Тя посочи, че безотговорното управление на правителството на Пламен Орешарски е донесло неблагоприятни за България финансови последици и страната е била на ръба на финансова катастрофа.

Йорданова каза, че до края на месеца правителството ще приеме план за инвестиции, подготвен от финансовото министерство, и подчерта ме продължава работата по ограничаване на онтрабандата и корупцията – допълнителни източници на приходи за намаляване на дефицита и планирания размер на дълга.

В края на дебата вицепремиерът Томислав Дончев отрече, че икономиката разчита само на обществени поръчки и посочи, че тя не е само в рамките на бюджета. Според него няма връзка между бюджетните разходи и растежа, а ако има такава – то тя би трябвало да е в обратна посока. Дончев цитира и данни, че всички държави с висок икономически растеж са с относително нисък дял на публичните разходи от БВП.

Вицепремиерът подчерта, че водещ приоритет е как по най-добрия начин да инвестираме европейските средства, за да се постигне по-голяма добавена стойност, и чак тогава да мислим за нови публични разходи.