България да води предпазлива бюджетна политика, препоръча Любомир Митов

България да се съсредоточи върху реформите и да води по-предпазлива бюджетна политика. Това препоръча главният икономист на италианската банка UniCredit за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) Любомир Митов по време на форума на списание Euromoney за региона, който се провежда във Виена. Той заяви това пред журналисти в коментар за  вътрешните рискове пред българската икономика, сред които посочи нежеланието за реформи на ключови сектори, правителствените разходи и предстоящата проверка на качеството на банковите активи.

България попада в групата на страните, които UniCredit нарича „тихо пристанище“. Това са държавите, присъединили се към Европейския съюз (ЕС) в периода 2004-2007 г. Сред тях е и България, като всички тези държави „плуват едновременно и показват абсолютно ясна корелация с това, което става в еврозоната“, каза Митов.

„Хубавото за тях е, че имат съвсем приличен износ и вътрешно потребление. Те направиха голям прогрес в ликвидирането на макроикономическите дисбаланси. Почти всички тези страни имат положителен баланс по текущата сметка и нямат проблеми с финансирането. Финансовата и бюджетна политика на тези страни не е велика, но е разумна. Имат съвсем малки дефицити, печелят много от това, което става в Европа и поддържат ниски лихвени проценти, което стимулира икономиката“, каза Митов. 

„Всички искат ръст от 5-6-7%, но това повече няма да стане, защото вече няма такива условия“, коментира главният икономист на италианската банка за региона на ЦИЕ. Той смята, че ръстът на България от около 3% е устойчив и в него няма някакви особени рискове.

Все пак той вижда определен риск заради близостта на страната с Турция. Икономистът коментира, че югоизточната ни съседка има голям дефицит по текущата сметка и при евентуални проблеми българският износ за Турция може рязко да падне.

Според него не се вижда  апетит за истински структурни реформи в съдебната система, където липсва фигурата, която да направи  основополагащи промени. Различна по думите му е ситуацията в здравеопазването, където министърът има желание за реформи, но му е необходима политическа подкрепа.

По отношение на бюджетната политика икономистът препоръча на правителството да не се увлича много по харченето, „както стана в края на 2015 г., защото времената са добри, но могат да станат и лоши“, предвид опасенията за състоянието на развиващите се пазари, измежду които и Китай. Според него е по-добре да се води по-предпазлива бюджетна политика.

„Хубаво е да се поддържа финансова дисциплина, защото в държава като България, която няма парична политика, това е единствената котва“, категоричен бе Митов.

Като друг вътрешен риск той посочи потенциалните резултати от прегледа на активите на банковата система. Той не очаква негативен резултат от оценките. „Ако излезе нещо, то ще е някоя дребна банка. Но никога не се знае. Имам  голямо доверие в новото ръководство на Българска народна банка, защото познавам човека лично (гуверньора Димитър Радев – бел. авт.) и знам какво иска и може“, продължи Митов.

По думите му е важно как резултатите ще бъдат представени на обществото. „Комуникацията трябва да бъде честна, не трябва да плаши хората“, каза той и припомни, че е предвиден  буфер в случай, че стрес тестовете установят някъде проблем. Все пак той не очаква да се повтори случаят с Корпоративна търговска банка.

Любомир Митов коментира и влиянието на бежанците върху икономиките на държавите в ЦИЕ и гръцката криза като проблем за България или поне за някои региони на страната. „Гърция е неплатежоспособна и кризата там не е приключила“, каза той.

Според него за България бежанците за момента не са проблем, защото страната не е част от  Шенген и това е една от причините да нямаме голям наплив на мигранти. Но за Европа проблемът е сериозен, отчетоха и останалите участници в конференцията на Euromoney.

Бежанците „искат да живеят там, където най-лесно се живее и им плащат най-много помощи. Този въпрос трябва да се реши централно, на европейско равнище“, заяви Митов.

Според него държавите в региона на Централна и Източна Европа трябва да изготвят стратегия, за да предотвратят „изтичането на мозъци“, което по думите на икономиста е сериозен проблем за страни като Полша и България, а след това да се разрешава проблемът с миграционната вълна.