Бюджетът за 2016 г. е твърде оптимистичен

Вторият проблем е свързан с това, че предложеният бюджет за следващата година предвижда стръмна фискална консолидация през 2016 г., т.е. свиване на дефицита с около 1,4% от БВП. В този план може да се открие известна шизофрения или просто загуба на памет у МФ. Последното миналата година обясняваше, че стъпка на консолидация, която е по-голяма от 0,5-0,7% от БВП, е трудно постижима и съответно нереалистична (като този аргумент се подкрепяше и с цитат от доклад на МВФ).

Между другото, МФ с фискалната си политика през 2015 г. доказа много убедително своята теза. За 2015 г. беше планирана консолидация със стъпка от 0,7% от БВП (т.е. дефицитът трябва да се свие от 3,7% от БВП през 2014 до 3% тази година). В същото време от предложената ревизия на бюджета за 2015 г. е видно, че дефицитът тази година ще се свие едва с 0,4% - т.е. почти два пъти по-бавно от първоначалния план.

При положение, че тази година МФ се проваля с консолидация от едва 0,7%, защо някой очаква, че през 2016 г. ще се постигне два пъти по-бърза консолидация от 1,4%?

За 2016 г. се очаква леко ускоряване на икономическия растеж на България от 2% тази година до 2,1%, но рисковете това ускоряване да не се случи растат с всяка измината седмица. Международните институции и анализатори масово очакват по-нататъшно забавяне на световна икономика през 2016 г., най-вече заради продължаващото забавяне на китайската икономика. Това, от своя страна, ще доведе до намалено търсене на суровини в световен план и ще натисне надолу техните цени.

Тези рискове се отчитат само отчасти в бюджета за 2016 и придружаващата го средносрочна рамка. МФ наистина предвижда забавяне на износа на България, което при глобално свиване на търсенето е логично очакване, особено като се има предвид значителния пряк износ на България за Китай и непряката експозиция към китайската икономика заради зависимостта на нашите основни пазари в Европа от износа им към Китай.

В същото време  МФ предвижда ускоряване на ръста на вътрешното потребление, което да доведе до по-висок ръст на икономиката. Да, обаче, този сценарий също носи все по-големи рискове да не се реализира. Крехкото възстановяване на пазара на труда вече започва да издиша – докато през последното тримесечие на 2014 и първото на 2015 г. бяха създадени 54 000 и съответно 53 000 нови работни места, през второто тримесечие на 2015 г. те вече са далеч по-малко - 29 000. Този низходящ тренд е много вероятно да продължи, ако се отчита поредното повишение на МРЗ от юли 2015 (от 360 на 380 лева), планираното покачване на МРЗ до 420 лева от януари 2016 г. и рекордното повишение на минималните осигурително доходи със 7,5% средно от началото на следващата година.

Накратко, предвид рязкото увеличение на разходите за труд и сигналите, които пазарът на труда вече излъчва, очакваният ръст на потреблението, който да изтегли икономиката следващата година, може и да не се случи. Най-малкото защото ако създаването на нова заетост рязко намалее или прекъсне като тенденция, то няма откъде да се генерира ръстът на доходите, който да подхрани повишеното потребление. Между другото в първата половина на 2015 г. потреблението на домакинствата се свива въпреки положителните данни за пазара на труда. Какво остава, ако раздвижването на пазара на труда приключи следващата година заради резкия ръст на разходите за труд по няколко направления?

Последният проблем е, че приходната част на бюджета за 2016 г. и съответно бюджетният дефицит за 2016 г. почиват на реализирането на една голяма, но несигурна сделка – концесия за летище „София”. В приходната част на бюджета е заложен еднократен приход от 600 млн. лева от концесия на летището за 2016 г. Този план има два сериозни проблема.

На първо място се предвижда „кеширане” на сделката изцяло през 2016 г., което противоречи на традиционните концесионни сделки, където концесионното плащане е разсрочено във времето. Това изискване, в комбинация с периферната роля и относително ниската атрактивност на летището, правят постигането на сделка високооптимистичен сценарий. Очакваните 600 млн. лева се равняват на 0,7% от прогнозния БВП за 2016 г., т.е. ако сделката не се реализира, това автоматично би означавало скок на бюджетния дефицит за 2016 г. от  планираните 2% на 2,7% от БВП. Освен, разбира се, ако не се свият някои от сега заложените разходи.

В същото време приходите от евентуалната концесия ще се отчетат като приход в бюджета, като специално за тази концесия се суспендира действието на закона за Сребърния фонд (Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на пенсионната система). Според този закон всички приходи от концесия трябва да се трансферират към фонда, но според МФ няма проблем временно да се отмени законът за Сребърния фонд и тези пари да се отчетат в бюджета, за да може (по неправомерен начин) да се занижи дефицитът.

По-горе изброените проблеми са само част от подводните камъни пред бюджета за следващата година. Едно, обаче, е ясно – и това правителство няма каквото и да е желание да прекрати политиката на хронични дефицити и да измъкне България от дефицитно-дълговата спирала, в която се намираме от 2009 г. насам. А тази политика не е довела нито една страна до нищо добро.