Както и се очакваше, веднага след местните избори беше публикуван проектобюджетът за следващата година, изготвен от Министерството на финансите. Проектът, освен че актуализира тихомълком бюджета за 2015 г. в посока по-голям дефицит, почива на няколко изключително оптимистични допускания и подценява редица рискове, които биха могли да се материализират следващата година, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Накратко, проектобюджетът и придружаващата го средносрочна рамка залагат следните параметри за 2016 г.: касов дефицит в консолидирания бюджет от 2% от БВП (спрямо 3,3% през 2015 г.), икономически растеж от 2,1% (спрямо 2% през 2015 г.), ръст на приходите в консолидирания бюджет с 1,35 млрд. лева и ръст на консолидираните разходи с 271 млн. лева.
На пръв поглед няма нищо притеснително в бюджета и рамката за следващите три години. Дори тези, които си спомнят предишната средносрочна рамка (която придружаваше бюджета за 2015 г.) и които милеят за фискалното здраве, би трябвало да се зарадват. Повод за радостта им трябва да бъде фактът, че новата рамка предвижда по-нисък дефицит за следващата година от 2% спрямо 2,5% в миналогодишния план.
С това, общо взето, се изчерпват радостните новини в проектобюджета за 2016 г. Макрорамката и самият бюджет разкриват няколко сериозни проблема на фискалната политика и почиват на редица рискови допускания.
Първият проблем е, че законопроектът за държавния бюджет за 2016 г. предвижда и негативна актуализация на бюджета за 2015 г., която се прокрадва „по терлици” в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта. Негативна, защото вдига очаквания касов дефицит за 2015 г. от 3% първоначално (според сега действащия закон за бюджета) до 3,3% от БВП. И това при положение, че икономическият растеж тази година е по-висок от очаквания от правителството, събираемостта на приходите е далеч по-добра от планираната, а до август месец (последния, за който има данни) бюджетът е на излишък от 622 млн. лева. С други думи последните 4 месеца ще се харчи ударно, за да може годината да завърши с дефицит от 3,3% от БВП.
Предложената актуализация реално признава провала на правителството да постигне планираното свиване на редица разходи и консолидация на бюджета през 2015 г., като свие дефицита от 3,7% през 2014 г. до 3% през настоящата година. Най-видимият провал е при разходите за персонал, които трябваше да се свият с 10% във всички ведомства тази година, но редица ведомства просто игнорираха тези указания. Иронично, точно провалилите се ведомства ще бъдат „възнаградени” с повече пари за персонал с ревизията на бюджета.
преди 9 години Фалитът се прикрива още за година-две докато скрият откраднатото.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Много изречения, ала нито една дума, че ставащото е при наличие на сгрешена парична система.Одобреният проект за прокризисен държавен бюджет подсигурява развитие на катастрофални стопански кризи и провал на правителство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар