Горанов представи пред тристранката мотивите за актуализация на Бюджет 2015 г.

Финансовият министър Владислав Горанов представи пред Националния съвет за тристранно сътрудничество мотивите на Министерството на финансите за актуализация на Бюджет 2015. Той посочи, че ще се наложи такава и по разходната, и по приходната част.

Налага се ревизия на бюджетната рамка заради приключването на европроектите от стария програмен период, което оказва и най-големия натиск върху бюджета. Така че за финализирането на европейските проекти е необходим допълнителен ресурс до възстановяването на средствата от ЕК. Допълнителните разходи по бюджетите на общините заради приключването на европроекти също налагат актуализация, каза Горанов.

Освен в разходната, са необходими и промени в приходната част – те напасват плана към очакваното по-добро изпълнение в размер на около 1% от прогнозния БВП на приходната част спрямо първоначалния план за 2015 година.

Ще има нужда и от увеличение на разходите и трансферите от бюджета в същия порядък, като салдото по държавния бюджет остава номинално близко до първоначално планираното, а общото повишаване на КФП, което се предлага, е дефицит от 3,3% на касова основа при заложен първоначално 3%.

Горанов направи уговорката, че това е най-консервативната прогноза. Министърът предположи, че няма да се уплътни този дефицит до края на годината. „Но преценихме, че е по-добре да създадем предпоставки за усвояването на европрограмите. Но е вероятно прогнозата да се окаже консервативна и да приключим с по-малък дефицит“, каза министърът.

Със сигурност дефицитът на начислена основа ще е около 2,7% от БВП – под критичната допустима величина и така няма да има рискове за упрек към страната за дисбаланси. Дефицитът по КФП ще е 2% от БВП, като стъпката на консолидация за следващите две години се предлага да е 1,4% дефицит от БВП за 2017 и 1% за 2018 година.

В средносрочен план се предвижда приходите по КФП да нараснат номинално до 33 млрд. лева през 2016 година и до 35 млрд. лв. през 2018 година.

През 2016 г. стигаме до 2% дефицит с мерки предимно в приходната част – 1,6% от БВП повече приходи и намаление с 0,3% от БВП над разходите по бюджета, каза Горанов.

Нетният ръст на разходите се дължи и на увеличението на разходите, финансирани с държавни средства, основно в отбраната, социално-осигурителни плащания и за заплати в администрацията.

Разнопосочни коментари от страна на социалните партньори

В коментарите на социалните партньори по проектобюджета за догодина и по предлаганата актуализация на бюджета за тази година прозвучаха контрастни позиции.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изрази опасенията си от оптимистичната прогноза за ръста на БВП, като даде прогноза за ръст на икономиката от 1,3-1,5%. От АИКБ категорично не подкрепят заложените ръстове по бюджетите за сигурност и за отбрана, като подчертаха, че именно разходите за въоръжаване са за сметка на новия заложен дълг. Васил Велев предложи да се увеличи бюджетът по Националния план за действие по заетостта, което ще осигури преквалификация на много хора и обяви, че за поредна година образованието остава недофинансирано. От АИКБ не подкрепят въвеждането на акциз върху пропан-бутана, както и въвеждането на частичен данъчен кредит върху дълготрайни активи.

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също не подкрепиха предлаганата актуализация на Бюджет 2015, защото няма аргументи за увеличаването на разходите за персонал. Относно Бюджет 2016 заявиха, че той е по-добър от този през 2015 година и го подкрепят като цяло. Изразиха обаче притеснения от увеличението на някои такси за бизнеса, включително такса смет. От БТПП не подкрепят ръста на осигурителните доходи и на минималната работна заплата.

От Българската стопанска камара (БСК) също не приемат актуализацията за тази година, защото според тях мотивът, че трябва да се съфинансират европроекти с национални средства не е издържан и това трябва да се отнесе към 2016 година.

От БСК разкритикуваха и отказа от реформи в ключови сфери, което не се вижда в новия бюджет. Камарата счита прогнозата на МФ за БВП за умерено завишена. Не подкрепят и завишаването на разходите за сигурност и недофинансирането на образованието и науката.

За Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Бюджет 2016 също показва пореден отказ от реформи. От организацията подчертаха, че отново се завишават разходите за персонал в администрацията, без да е налице подобряване на услугите. Против са и идеята за частичен данъчен кредит. Работодателите от организацията посочиха, че очевидно дефицитът, заложен за 2015 г., отново е насочен към допълнителни разходи за заплати на държавната администрация, което е неприемливо за тях.

От КТ „Подкрепа“ не направиха конкретни коментари по Бюджет 2016, но обърнаха внимание, че правителството трябва да се фокусира върху намаляването на капиталовите разходи на държавните ведомства. Президентът на организацията Димитър Манолов подчерта, че въпреки предвиденото увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) оставаме с най-ниските доходи в ЕС. Той припомни, че за догодина се залага по-висока производителност на труда спрямо ръста на доходите. По думите на Манолов постоянно се отлага разговорът за това, което трябва да се случи стратегически в държавата, а не „да си говорим от бюджет на бюджет“.

Пламен Димитров от КНСБ обърна внимание, че завишените приходи очевидно са основание за актуализацията на Бюджет 2015. Според него заложените пари за съфинансиране по европрограми са обосновани и ще се отразят позитивно на икономиката. Допълнителните разходи за ведомствата обаче отново са небалансирани - сектор „Сигурност“ би трябвало да ограничава разходите си за сметка на инвестиции в реалната икономика, каза Димитров. Той не вижда причина да се харчат милиони допълнително за кораби и самолети. Относно бюджета за догодина Димитров каза, че има забележки като цяло по бюджетната философия.