Възможността за инвестиционен избор на осигурените лица е все по-близо

По-добро корпоративно управление

Проектът за промени в КСО предвижда и промени, целящи укрепване на корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружества, във връзка с което се усъвършенстват правилата, засягащи изискванията към членовете на управителните и контролни органи (вкл. въвеждане на одобрителен режим) и към акционерите с квалифицирано участие. Освен това се цели и за изграждане на ефективна система за управление, включваща механизмите на вътрешния контрол и одит, управлението на риска и др.

„Най-съществените нововъведения са за подходяща професионална квалификация и опит на лицата, заемащи такава позиция, което гарантира, че членовете на управителните и контролни органи на дружествата ще бъдат лица с определени знания и умения“, смятат съставителите на предложенията. „Законопроектът предвижда завишени изисквания за професионален опит към управляващите и представляващите пенсионноосигурителните дружества, тъй като от тях в най-голяма степен зависи законосъобразното и ефективно осъществяване на дейността на дружеството.“

В синхрон с останалите нормативни актове, регулиращи финансовия сектор, законопроектът въвежда одобрителен режим за членовете на управителните и контролни органи на дружествата, който предоставя и необходимата дискреция на надзорния орган, става ясно от мотивите, които са изложени в 14 страници.

„По този начин се изключва възможността до управлението на дружеството да бъде допуснато лице, което не отговаря на предвидените в закона изисквания и не е подходящо да осъществява функции с изключително обществено значение и голям материален интерес. Общата цел на промените в задълженията на членовете на управителните и контролни органи е да се осигури компетентно, добросъвестно и ефективно изпълнение на функциите и правомощията им“, пише още в мотивите към законопроекта за КСО.

Усъвършенстване на уредбата на фазата на изплащане

Проектът предвижда уредбата на фазата на изплащане във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване да бъде развита в съответствие с установени в теорията и международната практика правила, доколкото действащата регламентация е до известна степен в противоречие с тях.

ДПО с дефинирани вноски, каквото е възприето в България (задължително и доброволно), включва период на натрупване на средствата на осигурените лица в индивидуални партиди и период на изплащане на акумулираните средства.

Изплащането на продукти като пожизнена пенсия и срочна пенсия с гарантиран размер, съгласно общоприетите актюерски принципи, се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида във фазата на изплащане, каквато е сегашната законова уредба. То следва да се осъществява на базата на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на осигуреното лице върху натрупаната в индивидуалната му партида сума се заменя с право на пенсионера за получаване на съответен вид пенсия.

Предвид това, уреждайки по нов начин фазата на изплащане, проектът регламентира по-голямо разнообразие от пенсионни продукти, вкл. при които могат да се запазят определени права за наследниците. С тези промени са съобразени и основните изисквания към капитала на пенсионноосигурителните дружества и формираните от тях резерви за изплащане на пенсии, както и обхвата на пенсионната им лицензия, посочват съставителите в своите аргументи.

Повишаване на прозрачността на допълнителното пенсионно осигуряване и на осведомеността на осигурените лица

Освен промените, свързани с обезпечаването на информиран избор на начин на инвестиране на средствата и на най-подходящо пенсионно плащане, с проекта са предприети и други промени, насочени към повишаване на прозрачността на допълнителното пенсионно осигуряване и на осведомеността на осигурените лица.

В законопроекта за КСО е урежда задължение пенсионноосигурителните дружества да създават и поддържат електронни досиета на всички осигурени лица и пенсионери в управляваните от тях пенсионни фондове. Това задължение и сега съществува, като е регламентирано в Наредба № 47 на КФН за изискванията към информационните системи на пенсионноосигурителните дружества, но закрепването му в КСО представлява следваща стъпка в развитието на нормативната уредба, свързана със защитата на интересите на осигурените лица и пенсионерите и по-нататъшното утвърждаване на допълнителното пенсионно осигуряване като прозрачна система, която дава възможност за вземане на информирани решения от потребителите, посочват съставителите.

Уредено е и право на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници да получат копие от съдържащите се в електронното досие документи на хартиен или електронен носител.

С цел прозрачност и завишен обществен контрол върху дейността по допълнителното пенсионно осигуряване са предприети промени с цел повишаване периодичността на оповестяването на информация на интернет страниците на пенсионноосигурителните дружества за инвестициите на пенсионните фондове. Вместо ежегодно се предвижда това да се извършва ежемесечно, пише в мотивите.