До есента може да бъде осигурен заемен ресурс за ФГВБ

До есента може да бъде осигурен заемен ресурс за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Това каза пред парламентарната бюджетна комисия министърът на финансите Владислав Горанов.

В отговор на въпрос от бившия финансов министър Петър Чобанов какво се предприема за капитализирането на Фонда и дали се очаква той да вземе кредит, Горанов каза, че са напреднали консултациите с няколко международни финансови институции.

Гласувахме държавна гаранция за ФГВБ в края на миналата година, с която да се осигури финансиране на Фонда, припомни той. По думите му още няма окончателни резултати, но се преговаря с ЕИБ и ЕБВР, които проявяват интерес към пласиране на ресурс. С всяка институция се преговаря за между 150 и 200 млн. евро. Водени са разговори и с Goldman Sachs.

Горанов смята, че предвид държавната гаранция може да се реализира капитализация на фонда от порядъка на половин милиард евро при атрактивни ценови равнища. Предполагам, че до есента ще имаме развитие в тази посока, каза той.

Горанов коментира пред бюджетната комисия, че към 31 май усилията за подобряване на събираемостта дават резултати. Към края на май се отчита излишък от над 1 млрд. лв.

Приходите и помощите по консолидираната фискална програма (КФП) към края на май са 13,8 млрд. лв. или 45,5% от разчетите към годишния план. Спрямо същия период на миналата година има номинално нарастване от над 2 млрд. лв., или 17,3% в номинално изражение.

Разходите по КФП са 12,7 млрд. лв., или 38,8% от годишните разчети. Те нарастват минимално с около 63 млн. лв. спрямо предходната година. Размерът на фискалният резерв е 11,1 млрд. лв.

Запазва се относително по-доброто представяне на приходната част на бюджета, каза финансовият министър.

Към края на юни той очаква около 16,2 млрд. лв. общо приходи и помощи по КФП, или 53,3% спрямо програмата за 2015 г. и така да бъде отчетено преизпълнение с 3,3%.

Ако сравняваме двете полугодия, за 2015 г. ще имаме 2 млрд. лв. повече приходи, или 14,2% номинален растеж, каза Горанов.

За приходите от Националната агенция за приходите (НАП) той заяви, че се очаква те да са с 905 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Предвижда се митниците да съберат за полугодието 141 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година.

Според Горанов бюджетният дефицит може да се окаже по-малък от планираното.

Запитан има ли опасност допълнителните приходи да бъдат пренасочени към попълване на дефицита на НЗОК, Горанов каза, че за поредна година наблюдаваме изпреварващо усвояване на разходите от страна на Касата. Затова по думите му разходите за здравеопазване растат небалансирано и са основен риск за фискалното изпълнение към края на 2015 г.

Горанов настоя за мерки, които да направят по-ефективно здравеопазването, но не за сметка на качеството на лечението, както и системата да бъде предвидима. По анализи на Министерството на финансите наесен може да пак има дебат, свързан с НЗОК, предупреди той.

Депутатът Емил Димитров попита Горанов защо се е снимал с кандидата на ГЕРБ за управител на БНБ Димитър Радев на стълбите на Централната банка (снимката е публикувана от в. „Труд“) и дали смята да става екскурзовод.

Горанов заяви, че няма „екскурзоводски функции“ и открито е заявил подкрепата си за Радев. „Въпросът показва липса на самочувствие, това не е конкурс на Централна гара за ватман“, каза финансовият министър.

Той изрази готовност да заведе и другите кандидати в БНБ и ако трябва - да се снима на стълбите с тях.

Горанов каза още, че няма причина да се опасяваме от проблеми с банките в България с гръцка собственост въпреки всички проблеми на Гърция.

Той съобщи, че на 22 юни в плана с мерките на Гърция за вдигане на данъците се казвало, че страната ще се откаже от данъка за сделки с български фирми – мярка, която България вече обжалва пред ЕК.

В отговор на въпрос от депутати Горанов коментира, че държавата би могла да даде гаранция за заем за НЕК или БЕХ, какъвто натиск му оказвали сега енергийните дружества. Това обаче може да стане само при условие, че системата е постигнала баланс и касовите потоци са достатъчни за обслужване на задълженията, които държавата би гарантирала, каза Горанов.

Той допълни, че при повишение на цената на тока увеличените разходи на бизнеса може да намалят рентабилността на производството и печалбите. От друга страна, ако това бъде пренесено в ценовите равнища на произведената и продадена продукция, ще има по-високи приходи от ДДС и ще бъде намален дефлационният натиск. Фискално ефектът ще е от неутрален към положителен, обясни Горанов.

Той предупреди, че заради дисбалансите в енергетиката и дефицита в енергийната система от около 3,7 млрд. лв., рано или късно ще е необходимо повишение на цената на електроенергията, за да се реши въпросът с декапитализацията на държавните дружества.

Колкото и да отлагаме непопулярните мерки, горчивият хап ще трябва да бъде преглътнат, иначе рискуваме да обезценим малкото останали качествени държавни активи и да декапитализираме НЕК, каза Горанов.