Икономическият растеж позволява да се свие дефицита

Експресната оценка на брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие показва по-висок от очаквания растеж на икономиката за първото тримесечие на 2015 г. Най-ранната оценка за развитието на икономиката показва растеж от 0,9% спрямо последното тримесечие на 2014 г. и 2% спрямо година по-рано (сезонно изгладените данни), пише в свой анализ икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Годишният ръст за първото тримесечие надминава както очакванията за първото полугодие, така и болшинството от прогнозите за годишен растеж тази година. Официалната прогноза на правителството, залегнала в изготвянето на бюджета, предвижда растеж от 0,8%, а пролетната прогноза на Европейската комисия (ЕК) – 1%.

Още при изготвянето на бюджета, както и при публикуването на есенната и пролетната прогноза на ЕК, от ИПИ коментирахме, че тези прогнози са силно консервативни и вероятно ще бъдат надвишени. За разлика от официалните прогнози, нашите очаквания са за по-висок икономически растеж от порядъка на 1,5-2% при липсата на сериозни външни шокове (например, фалит на Гърция) или нова политическа криза у дома.

Експресната оценка за първото тримесечие на 2015 е в унисон с нашата годишна прогноза. Тя показва също така, че България продължава да расте с по-висок темп от средния за ЕС.

От данните за България се вижда, че основен двигател на икономическия растеж през първото тримесечие е бил износът. Инвестициите и вътрешното потребление също растат, но с по-бавни темпове спрямо тримесечията на 2014 година.

Износът нараства с 9,1% на годишна база, което показва, че продажбите извън страната се възстановяват след слабото си представяне през миналата година. Износът бележи сериозен ръст както към останалите страни-членки на ЕС, така и към трети пазари.

Макар и износът към Русия да продължава да намалява в началото на годината – най-вероятно заради ембаргото за внос на редица храни от ЕС от август 2014 г. насам, износът към другите трети пазари расте и успява да компенсира тази загуба. Прави впечатление, че износът за съседни пазари като Турция и Сърбия расте сериозно, което може да е следствие именно от руското ембарго и да показва заобиколни канали за непряк износ към руския пазар през тези страни (за които ембаргото не се отнася). Продуктовата разбивка пък показва, че ръстът на износа през първото тримесечие се дължи най-вече на храни и живи животни, машини и съоръжения, различни готови продукти.

При инвестициите се наблюдава растеж на годишна база от 2,6%, което показва известно забавяне спрямо темповете на нарастване на инвестициите през 2014 г. Все пак положителната тенденция на ръст на инвестициите от миналата година се запазва. Запазва се и увеличението на крайното потребление, макар и то да забавя своя темп спрямо 2014 г. – част от обяснението за това може би се крие в свиването на бюджетните разходи тази година с цел овладяването на дефицита (дали това е така ще се види в предстоящите предварителни данни за БВП).

В същото време може да се предполага и че дефлацията през първото тримесечие и по-високите (съвкупни) трудови доходи са продължили да подкрепят потреблението на домакинствата. През 2014 г. наблюдавахме първото по-сериозно раздвижване на трудовия пазар от началото на кризата през 2009 г. насам, като бяха създадени 46,5 хил. нови работни места.

Предвид положителните данни за износа, приходите в бюджета и икономиката като цяло в началото на 2015 г., този положителен тренд на създаване на работни места най-вероятно е продължил и през първото тримесечие на тази година.

Най-ранните данни за първото тримесечие на 2015 г. безспорно са положителни. Ако растежът на икономиката се запази над очакванията през следващото тримесечие, това би позволило да се направи положителна ревизия на бюджета в посока залагането на по-нисък от предвидения дефицит от 3% за сметка на по-високите (от очакваните) приходи.

Дали ще се предприеме тази разумна, но непопулярна стъпка, би бил един ясен тест за правителствения ангажимент за възстановяване на фискалната дисциплина и овладяване на дефицита. Ако повечето от планираните приходи се похарчат бързо-бързо и не се направи нищо за свиването на дефицита, за всички ще стане ясно, че ангажиментът към фискална дисциплина е само на думи.