ИПИ: Вместо по-високи разходи, да се намали дефицитът

Повод за съмнение обаче дават данните за събраните приходи от данъците върху доходите на физическите лица, които за първите два месеца на 2015 година са с 66,2 млн. лева по-малко в сравнение с предходната година - спад от 14,3%.

На фона на ръста на заетите в края на миналата година обяснение за по-малкото събрани приходи може да се търси в договорите за полагане на този труд. Въпреки че работещите в икономиката се увеличават, наетите по трудово и служебно правоотношение в края на 2014 г. са по-малко в сравнение с края на 2013 г. Това означава, че ръстът се дължи на повече самонаети и/или повече наети по договори, различни от трудови (например граждански и авторски), по силата, на които има нормативно признати разходи, намаляващи осигурителния доход и данъчната основа, а оттам – приходите от осигуровки и данъци.

Още по-интересна е ситуацията с разходите, които, изненадващо, се увеличават, отбелязва Стайков.
„В други години изненадата можеше да дойде от това с какъв темп се увеличават разходите, но не и заради самото увеличение, защото всяка година заложените в бюджета консолидирани разходи бяха по-високи в сравнение с предходната“, пише икономистът.

2015 година е първата от много години насам, в която консолидираните разходи (без вноската в бюджета на ЕК) се очаква да са по-ниски в сравнение с предходната година - със 149,3 млн. лева или близо 0,5%.

Как да си обясним тогава увеличението на разходите за първите два месеца на годината с 23,8 млн. лева?
Едното обяснение са по-високите разходи за лихви – с 50 млн. лева, но това не е изненада, тъй като МФ очаква с 267,5 млн. лева по-високи годишни разходи за лихви. Изненадата идва от това, че по прогноза тези допълнителни разходи трябва да бъдат компенсирани основно от по-ниските разходи за заплати и осигуровки – понижение с 333.5 млн. лева.

„Добре, но за първите два месеца разходите за заплати са с 20,5 млн. лева. по-високи от същите през 2014 година“, отбелязва още експертът.

За него през последните три години е имало само четири месеца, в които месечните разходи за заплати са били под същите за съответния месец на предходната година, което сериозно подкопава тезата, че сега разходите са високи, но в следващите месеци ще бъдат намалени, така че да бъде изпълнена бюджетната цел.

„Нещо повече – предстоят местни избори, което почти сигурно предполага по-високи разходи“, прогнозира Стайков.

Още по-лошото е, че при групи разходи, при които за годината се прогнозира ръст – текуща издръжка и социално осигуряване, се наблюдава свиване през първите два месеца на годината. Независимо от развитието на бюджета през следващите години това ще се превърне в сериозен проблем поради една от следните причини.

Ако се изпълни бюджетната прогноза и тези разходи започнат да растат в сравнение с нивата си от предходната година, това, при равни други условия, ще постави под риск изпълнението на фискалната цел. Ако увеличението на тези разходи е съпътствано с преизпълнение на приходите, това ни връща към ситуацията от 2008 година, когато управляващите целенасочено подценяваха приходната част, за да могат да правят допълнителни разходи в края на годината.

Ако тези разходи към края на годината са по-ниски от предвидените в бюджетната рамка за сметка на други разходи, като заплати например, това означава че бюджетът се управлява „ръчно” без изпълнителната власт да се съобразява с гласувания от парламента закон.

През изминалата седмица вече се чуха заявки, че постъпленията в бюджета от данъци и осигуровки могат да са с около 1,5-1,6 млрд. лева повече в сравнение с предходната година при заложен ръст от 613.7 млн. лева. С други думи говори се за преизпълнение на приходите с около 1 млрд. лева. На този фон веднага се чуха и заявки за повече разходи, независимо че планираният консолидиран дефицит за годината е близо 2,5 млрд. леав.

„И той беше споменат покрай разговорите за повече приходи и по предварителни сметки, ако има сериозно преизпълнение на приходите, целта на правителството ще бъде намаляване на дефицита с близо 165 млн. лева.
„Това си заслужава да се повтори – при очаквано събрани с 1 млрд. лева. повече от очакваните приходи намалението на дефицита ще бъде с близо 165 млн. лева“, отбелязва икономистът.

Според чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет, който беше в сила до началото на 2014 г. присъстваше следният текст, какъвто отсъства от настоящия Закон за публичните финанси: „Министерският съвет по предложение на министъра на финансите може да одобри допълнителни бюджетни кредити в размер до 1,5 на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална програма за съответната година, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и/или от разкриване на нови приходоизточници”.

Предлагаме текстът от този член да бъде върнат в настоящия закон с допълнителното ограничение това да става само и единствено при нулево или положително бюджетно салдо.

По този начин няма да се занимаваме два месеца с притесненията и страховете на един или друг народен представител относно необходимостта и размера на емисия на дълг, чиято основна цел е покриването на стари задължения. Ако управляващите и/или опозицията не искат да се теглят нови заеми, да използват преизпълнението на приходите изцяло за намаляване на дефицита, така че да се забави, а в последствие и прекрати, трупането на нови задължения.

По този начин и те, и ние, ще спим по-спокойно, заключава Калоян Стайков.