Банковият сектор през 2014 г. - КТБ и доверието

Какви според Вас бяха предизвикателствата пред банковия сектор през 2014 г.?

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк и председател на УС на Асоциацията на банките в България: Годината за банковия сектор безспорно ще остане в историята с казуса КТБ. Но това, което се случи през 2014 г., трябва да послужи на всички, и на банкери, и на клиенти, и на политици, да си извадят поука, за да не се позволи подобен сценарий да се реализира отново. Така или иначе това, което се случи, имаше по-малко въздействие, отколкото всички очакваха от четвъртата по големина банка в страната. По отношение на цялата икономика не само през 2014 г., а и през следващата година, предизвикателство остава да се работи за подобряване на средата за правене на бизнес.

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК и заместник-председател на УС на Асоциацията на банките в България: Безспорно 2014 г. беше много тежка за банковия сектор. Въпреки сътресенията, предизвикани в банковата система от отпадането на един от основните играчи, смея да кажа, че банките в България доказаха своята стабилност и демонстрираха резултатите от разумен мениджмънт и добри практики на управление.

Основното предизвикателство – възстановяването и укрепването на доверието на нашите клиенти – беше преодоляно. Независимо от изпитанията и негативните събития в сектора, банките в България успяха да задържат клиентите, да се съобразят с нарастващата им информираност като потребители на банкови услуги, да осигурят множество канали за достъп до качествени финансови услуги.

Банките в България, които оперираха в нестабилна политическа и социална среда, се изправиха и пред предизвикателството да работят за създаването на надеждна, стабилна, прозрачна и отговорна финансова система. Повишаването на ефективността на банковата дейност, повишаването на устойчивостта на банките не беше самоцел, а път към позитивни промени в кредитната им активност, излизането от стагниращата фаза, така че да ускорят финансирането на икономическата дейност и растежа.

Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите на Обединена българска банка (ОББ): Несъмнено предизвикателството пред сектора през 2014 г. бе колапсът на четвъртата „банка“ в България, популярна като „банката на скъпите клиенти“. Най-важният резултат от това „събитие“ бе не толкова финансовата загуба на сектора, държавата и населението, колкото крайно неприятният удар върху доверието на широката публика към банковата ни система, усърдно и успешно градено през последните 17 години.

Независимо от разнопосочните коментари по случая признавам, че както банковият и надзорен регулатор, така и банковата ни общност твърде безучастно и фриволно, като че ли, толерираха странния модел на поведение на тази „банка“ през последните години, знаейки, че краят на такъв модел е предизвестен. Така че и ние като общност имаме известна вина, за която плащаме и ще плащаме твърде висока цена. Независимо че като банка няма от какво да се срамуваме, шокът върху сектора е твърде голям и последствията много трудно и бавно се преодоляват. Дано да сме си научили урока поне за по-дълго време напред.

Петя Димитрова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Пощенска банка: 2014 г. изправи страната ни пред предизвикателства, някои от които засегнаха банковия сектор. Опитът да се разклати доверието в системата доведе до спекулации, които обаче не засегнаха стабилността на система. Официалните финансови резултати за пореден път показват, че банките в страната разполагат с високи ликвидни и капиталови буфери, което дължим на доброто им управление. Посрещнахме предизвикателствата подготвени и стана ясно, че случаят с КТБ е строго изолиран и не променя цялостната устойчивост на банковата система в страната. Банковият сектор успешно премина стрес теста, на който беше подложен.

Какви са очакванията Ви за развитието на сектора през 2015 г.?

Левон Хампарцумян, УниКредит Булбанк: През 2015 г. имаме всички предпоставки да имаме една по-добра година. Очакванията са банковият сектор да подпомогне процеса на възстановяване през следващата година чрез по-ниски лихви по депозитите и кредитите. По-ниските лихви по депозитите в комбинация с известно отслабване на дефлационния натиск ще редуцират реалните лихви. А това неминуемо ще подкрепи потребителските разходи на домакинствата. Колко бързо обаче обикновените хора ще усетят това пряко по джоба си, зависи от това колко добре се развива българската икономика.

Виолина Маринова, Банка ДСК: Предвижданията ми са отново за нелека година за банките в България. Бизнес средата, която в момента се характеризира с относително висока степен на несигурност, рефлектира върху дългосрочните икономически решения на домакинствата и предприятията. Банковата система на този фон продължава да генерира печалба, която е източник за допълнителна капитализация, и по този начин представлява резерв за поддържане на стабилността.

Намаляването на политическите флуктуации, успокояването на социалната и бизнес среда, наред със стриктното следване на банковите регулации, са пътят към кредитно оживление и подпомaгaне процеса по икономическо възстановяване и оживление на потребителските разходи на домакинствата. Прогнозите до края на 2015 г. варират от консервативни - 1,8 процента при фирмените и 0,2 процента в кредитите за домакинствата, до нарастване с 3% при фирменото кредитиране.

Смятам, че освен към възстановяване на доверието и поемането на социалните си ангажименти за икономически подем, банките в България ще насочат усилията си към разработване на ефективни стратегии, свързани с променящото се поведение на потребителите, към оптимизиране на микса от канали чрез нови технологии и предоставяне на качествени услуги.

Стилиян Вътев, ОББ: И друг път съм го казвал като лично мнение - крайно време е банковият регулатор (БНБ), заедно с гилдията, да обърнат повече внимание на структурата на банковия ни сектор, а не само на неговите средни параметри – ликвидност, капиталова адекватност и т.н. Видимо е, че секторът е крайно небалансиран – 28 на брой банки са твърде много за пазар като нашия, на всичкото отгоре - с крайно ограничено кредитно търсене. В същото време първите 10 от тях обхващат близо 80% от пазара на сектора.

Аз не съм против конкуренцията, дори напротив, но имаме твърде много на брой банки, които трудно оправдават присъствието си на пазара от гледна точка на конкуренция, придадената стойност, която генерират, и като цяло полезността им за българската икономика. При тази небалансираност на сектора се опасявам, че някои от тях ще се изкушат или просто ще бъдат принудени от пазара да предприемат по-рисков модел на поведение и оттам да създадат неприятни изненади за системата като цяло.

Петя Димитрова, Пощенска банка: В момента в България наблюдаваме признаци за възстановяване на икономическата активност, което логично следва да доведе до търсене на кредити. Очакванията ми са за нормализиране на нивата на кредитиране и известен ръст от около 1,5%. Прогнозата ми е също и за приблизително 5% нарастване при депозитите.

Очакваният ръст от под 1,5% на БВП през 2015 г. не е достатъчен, за да излезем от стагнацията, в която сме попаднали. Необходимо е да положим сериозни усилия за подобряването на макроикономическата среда, за да предложим по-благоприятни условия за бизнеса, както и за да отбележим осезаем ръст в икономиката ни. Това предполага установяването на политическа стабилност, сериозни административни реформи, както и ефективност на съдебната система.

Друг важен елемент е непрекъснатото насърчаване на развитието на местния бизнес, за което ние от Пощенска банка, полагаме големи усилия. С помощта на добрите финансови инструменти, които предлагаме, осигуряваме стабилна основа на фирмите, която да стимулира тяхното развитие и растеж. Голяма част от продуктите ни са специално разработени, за да отговарят на точните нужди на нашите потребители. За нас е важно да бъдем не просто кредитори, а надеждни партньори на българските предприемачи и международните компании с присъствие в страната, стимулирайки по този начин развитието на бизнеса.

Чавдар Златев, член на УС на Първа инвестиционна банка (ПИБ): Системата най-вероятно ще спечели 850 млн. лв. през 2014 г., което е близо 8% възвръщаемост на собствения капитал. Има ръст на печалбата в сравнение с 2013 г., което е допълнителен капиталов буфер, прогнозира Чавдар Златев по време на Български икономически форум, провел се в началото на декември. По думите на банкера коефициентът на капиталова адекватност у нас е на завидно ниво в сравнение с Европа.

Той определи прогнозата на Министерството на финансите за ръст на потребителското кредитиране с 0,2% и на фирменото с 1,8% за 2015 г. като консервативна. Прогнозите на ПИБ са за растеж на кредитирането през 2015 г. от 3%, като по-съществена роля ще изиграят фирмите, но при физическите лица темпът ще бъде по-висок.

Златев констатира, че лихвите по кредитите и по депозитите са най-ниските от въвеждането на валутния борд през 1997 г. до днес. „При ръст на депозитната база е логично лихвите по депозитите да намаляват“, посочи той.

Чавдар Златев е на мнение, че за присъединяването към единния банков надзор трябва да се проведе широк обществен дебат за ползите и негативите. Според него един негатив е, че надзираваните банки заплащат цена. „Най-големите три банки ще се надзирават директно, а останалите – индиректно“, посочи той. Позитивно ще бъде, че ще се подобри репутацията и ще се засили доверието в българската банкова система.