Ще успеят ли големите вложители в КТБ да си върнат повече от гарантираните суми?

Бившият председател на Народното събрание и специалист по търговско право проф. Огнян Герджиков и икономистът от Industry Watch Лъчезар Богданов разгледаха в сутрешния блок на Нова телевизия няколко варианта за действие на вложителите и кредиторите предвид заявлението на премиера Бойко Борисов, че цесиите в КТБ ще бъдат отменени. 

Държавата се опитва да помогне в казуса с КТБ, но вместо това може да навреди, заяви юристът проф. Огнян Герджиков.

Припомняме, че депутати от ГЕРБ, РБ и ПФ внесоха промени в Закона за банковата несъстоятелност, които касаят т. нар. прихващания. Ако те бъдат одобрени, прихващания за около 800 млн. лева в КТБ могат да бъдат отменени.

Икономистът Лъчезар Богданов даде конкретни примери в студиото как вложителите с големи депозити могат да се опитат да си спасят негарантираните суми. 

Единият вариант е голям депозит да се раздроби.

Например, ако човек има 500 000 евро депозит, на 4 декември държавата ще му изплати гарантираните 100 000 евро, а останалите 400 000 евро ги губи. Затова загубата може да бъде намалена, ако този вложител се опита да раздроби депозита си, като го прехвърли на парчета на други лица – например на приятели и доверени хора.

Така въпросните  500 000 евро се разпределят на пет лица, всяко от които ще има по 100 000 евро и на 4 декември те ще им бъдат изплатени.

Това е по-простият вариант да се заобиколи духът на закона, обясни Богданов. Той и Огнян Герджиков обаче бяха единни, че една такава сделка ще е недействителна, тъй като се прави опит да се заобиколи разпоредбата, която казва: гарантираме до 100 000 евро.

Лъчезар Богданов обясни още, че по-големият макроикономически казус са случаите, когато лице, което дължи пари на КТБ, купува депозит на голям вложител и така си погасява кредита.

Например дадена фирма дължи 1 млн. лв. кредит, а дадено лице има 1 млн. лв. депозит. Без прихващане фирмата ще върне 1 млн. лв. на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), а той ще плати само гарантираните 100 000 лв. на депозанта, който губи останалите 900 000 лв. Ако фирмата обаче купи депозита, не дава нито 1 лев на Фонда.

Това е казусът, с който правителството се опитва да се справи, за да влязат във Фонда повече средства, обясни икономистът. 

Със заявените законодателни промени обаче държавата рискува вместо да изпише вежди, да извади очи, предупреди проф. Герджиков. „Не може току-така да се обявяват извършените цесии за недействителни. Те са си абсолютно законни”, смята той. По думите му обаче цесиите не вършат голяма работа. Обикновено те се съчетават с прихващанията.

„Прихващането е едностранен акт – волеизявление на този, който иска да прихване своето задължение. За да може да направи това, неговото вземане трябва да е изискуемо – да е настъпил падежът. Когато банката е под специален надзор, Централната банка може да  стопира задълженията с акта за особен надзор и вече вземането да не е изискуемо“, посочи той. Въпросът е, когато БНБ сложи банката под специален надзор, дали направи това – прихващанията да бъдат направени невалидни, допълни юристът.

Той обаче посочи, че обявяването на банката в несъстоятелност прави всички вземания изискуеми. „Така че в един следващ момент двете задължения ще станат годни за прихващане. Материята е сложна, но това не пречи политиците смело да се изказват“, коментира Герджиков.

Той нарече изказването, че цесиите, направени досега, ще бъдат обявени за незаконни, „удар във въздуха” и „загрижена приказка на държавник, който се изказва неподготвен”, заяви юристът.

„Мисля, че беше лапсус. Не става въпрос за цесиите, а за прихващанията”, заяви икономистът Лъчезар Богданов. Моментът, в който казваш на банката: погасете моя дълг с моя депозит. Това е актът, към който ще се насочват някакви законодателни промени“, допълни той.

Герджиков допълни, че към момента не е ясно как точно банката е поставена под специален надзор и какво се съдържа в акта. Запитан възможно ли е да стартира лавина от дела и накрая да ни излезе по-скъпо цялото законодателно упражнение, той отговори, че е възможно.

На въпрос струва ли си риска, Богданов каза, че казусът показва как има сериозно неглижиране на правото по отношение на търговските и бизнес операции.

„Забравяме, че една от важните функции на законодателството е да урежда бизнес казусите“, посочи той. Освен това според него България пренебрегва задължението си да въведе директивата за банково преструктуриране, за което срокът е 31 декември, а към момента дори не е внесен проект.