Казусът КТБ – какво (не) се случи досега

Горещият картоф „Корпоративна търговска банка“ вече четвърти месец занимава голяма част от българското население. При това в случая потърпевши са не само клиентите на бившата четвърта по големина банка в страната, но и клиентите на фирмите, чиито пари са блокирани в нея. По този начин се възпрепятства нормалното функциониране на бизнеса им. Какво ще се случи с банката и с депозитите в нея все още е неясно, въпреки че БНБ предостави информация за одита, който предприеха  одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД.

Но нека припомним какво се случи и какво не до този момент.

Всичко започна още на 11 юни, когато Корпоративна търговска банка  проведе общо събрание на акционерите. В същия ден на разпит в прокуратурата бяха привикани членовете от управата на банката по повод на сигнал на "Протестна мрежа" с данни за организирана престъпна група между Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков.

Ден по-късно, на 12 юни, КТБ разпространи съобщение, че прокуратурата уронва престижа й. В същия ден банката съобщи, че е придобила банката "Креди Агрикол България", която беше прекръстена на ТБ "Виктория". За председател на надзорния съвет на новата банка е избрана дъщерята на Цветан Василев - Радосвета Василева.

На 13 юни изпълнителният директор на КТБ Георги Христов коментира пред медиите, че между Цветан Василев и Делян Пеевски е възникнало напрежение. По-късно през деня в медиите плъзва новината, че Пеевски е поръчал убийството на Цветан Василев. Трима души бяха обвинени за готвеното покушение. Съдът обаче ги пусна без мярка за отклонение заради липса на каквото и да било основание за задържането им. Прокуратурата се отказа да поддържа обвинението.

На 16 и 17 юни започва масирано теглене на пари от клонове на КТБ. Същевременно от банката коментираха снимка на огромната опашка пред един от клоновете във Варна с обяснението, че тя е заради наводнено помещение, което е наложило работата да спре за няколко часа.

На 17 юни БНБ представя становище във връзка с напрежението около КТБ, в което твърди, че банката е стабилна, разполага с достатъчно ликвидност и работи нормално.

Само ден по-късно прокуратурата съобщи, че подуправителят на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление за това, че не е упражнил контрол върху отпуснати 19 "лоши" кредита от "една банка" - КТБ. В същия ден Комисията за финансов надзор предупреди, че ще налага санкции за невярна и подвеждаща информация за банки и фирми, чиито акции се търгуват на борсата.

На 19 юни КТБ публикува отворено писмо, в което твърди, че банката е "с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално". Същевременно от финансовата институция изразяват надежда, че клиентите са разумни и няма да позволят "една злонамерена медийна кампания да постигне своите користни цели".

На 20 юни се стигна до пика в кризата - КТБ поиска подкрепа от БНБ, която от своя страна наложи специален контрол над банката. Последват обещания, че банката ще бъде отворена след месец - на 21 юли. „Ще изпълним ангажимента си КТБ да бъде отворена на 21 юли и да има ликвидни средства“, казва и бившият премиер Пламен Орешарски.

На 22 юни БНБ потвърждава, че КТБ ще отвори на 21 юли. Централната банка посочва, че заедно с правителството ще осигури необходимата ликвидна подкрепа за банковата група, така че да бъдат удовлетворени в пълния им размер задълженията ѝ към нейните клиенти. Междувременно Управителният съвет на БНБ поставя под специален надзор за три месеца дъщерното дружество на КТБ – търговска банка „Виктория“.

На 23 юни КТБ информира чрез прессъобщение, че гражданските ѝ трезори ще работят. Банката допълва, че не е изключена от платежната система и платежни нареждания към КТБ могат да се изпълняват, включително и с цел погасяване на кредити.

На следващия ден тогавашният Пламен Орешарски съобщава, че Корпоративна търговска банка ще смени своите акционери, като на мястото на дотогавашните ще влязат Българската банка за развитие и Фондът за гарантиране на влоговете.

На 25 юни Комисията за финансов надзор (КФН) временно отстранява от борсовата търговия Корпоративна търговска банка АД и Креди Агрикол България ЕАД за срока на специалния надзор от три месеца или до отпадането му. На същия ден започва проверката на активите, пасивите и инвестиционния портфейл на КТБ и Креди Агрикол България от одиторските фирми „Делойт Одит“, „Ърнст и Янг“ и „Афа“.

На 27 юни КФН извършва проверки за разпространението на подвеждаща информация относно КТБ, Първа инвестиционна банка и Булгартабак, в нарушение на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Проверките се извършват сред множество лица и медии, които са правили изявления и коментари по отношение на публичните гореспоменатите публични дружества.

Близо две седмици по-късно, на 9 юли, БНБ съобщава, че края на седмицата ще бъдат оповестени докладите на одиторите на КТБ. Същия ден изтича и срокът от 10 работни дни за преглед на активите и пасивите на банковата група КТБ.

Два дена след това в свое изявление БНБ съобщава, че липсват пълни досиета за повече от половината кредити в КТБ. В доклада за състоянието на банката се посочва, че е много вероятно документите за кредити на стойност 3,5 млрд. лева да са унищожени, както и че лицензът на КТБ ще бъде отнет. В отговор бившият мажоритарен собственик на банката Цветан Василев разпространява писмо до медиите, в което посочва, че е станал жертва на целенасочена и манипулативна кампания и задава въпроса защо акционерите не са били допуснати да намерят решение за излизане от ситуацията.

На 14 юли Софийският градски съд освобождава главната счетоводителка на КТБ Мария Димова и изпълнителния директор на банката Орлин Русев, оставяйки за постоянно в ареста само главната касиерка Маргарита Петрова и заместник главната счетоводителка Борислава Кючукова. На Димова е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, а Русев излиза на свобода под парична гаранция от 10 хил. лева.

На следващия ден БНБ продължава специалния надзор над КТБ и съобщава, че поради липсата на консенсус банката няма да отвори врати на 21 юли. Междувременно правителството поддържа позицията, че е по-добре жизнената част от КТБ да продължи да работи, вместо да бъде приложена стандартната схема на затваряне на банката и обезпечаване на вложителите до 100 хил. евро. В края на деня БСП, ДПС И ГЕРБ се договарят за гласуването на специален закон за КТБ, според който всички депозити в нея ще бъдат гарантирани.

На 16 юли Софийският районен съд постановява разкриване на банковата тайна за кредитополучателите на КТБ. В икономическите среди пък все по-широка подкрепа набира идеята да бъде дадена възможност на акционерите на КТБ да рекапитализират банката.

На 18 юли от съобщение на финансовото министерство става ясно, че държавата ще се намеси в КТБ само при положение, че акционерите не осигурят необходимите средства за оздравяването ѝ. Междувременно БФБ-София спира търговията с акциите на КТБ до 25 септември, след административна мярка на КФН.

На 21 юли Ройтерс съобщава, че Държавният резервен фонд на Султаната Оман, който е акционер в КТБ, ще представи спасителен план за банката до три месеца. Като възможни сценарии се посочват разводняване на дела на мажоритарния собственик и участие на независими експерти в управлението на банката.

На 28 юли отново Ройтерс предава, че КТБ няма да извърши плащане по падежиращите на 8 август облигации на стойност 150 млн. долара, заради специалния надзор, под който е поставена от БНБ. Медията посочва, че тогава облигационерите ще се наредят на опашката за разпределяне на приходите от евентуалната разпродажба на активи на банката.

На 30 юли справка на Министерството на финансите посочва, че 25,16% от средствата на БФБ-София са блокирани в КТБ, а други 13,04% - в Креди Агрикол България.

Ден по-късно БНБ съобщава, че оценката на активите на КТБ трябва да бъде готова до 20 октомври. Това означава, че срокът, под който банката ще трябва да остане под специален надзор, ще бъде удължен.

На 2 август Европейската комисия (ЕК) изпраща писмо до тогавашния финансов министър в оставка Петър Чобанов и подуправителя на БНБ Калин Христов, в което Брюксел настоява през следващите дни да бъде осигурен достъп на вложителите до техните гарантирани депозити в КТБ.

На 11 юли около 300 вложители в КТБ излизат на протест пред сградата на БНБ, настоявайки да получат достъп до парите си още в следващите дни. Същия ден служебният министър на финансите Румен Порожанов и управителят на БНБ Иван Искров посочват в писмо до ЕК, възможността за междинен частичен достъп до депозитите в КТБ не е уредена съгласно действащото законодателство и не може да бъде осъществена без съответни законови промени.

Ден по-късно като обвиняем за длъжностно присвояване в особено големи размери е привлечен мажоритарният собственик и председател на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. Прокуратурата съобщава, че веднага след привличането му като обвиняем на 28 юли, на Цветан Василев е издадена Европейска заповед за арест и е обявен за издирване в Шенгенската информационна система.

На 19 юли служебният премиер Георги Близнашки съобщава, че Виенски фонд проявява интерес към КТБ. По думите на проф. Близнашки фондът се надява, че до 10 дни ще направи своите предложения.

На 22 юли БНБ посочва, че ще очаква конкретни предложени от най-големите акционери в КТБ за бъдещето на банката до края на август. Централната банка отбелязва още, че са изпратени писма до „Бромак“ ЕООД и оманския фонд.

На 25 юли в изявление до медиите Цветан Василев съобщава, че продължава да работи върху модела за преструктуриране на банката съвместно с партньорите си от оманския фонд. Мажоритатният собственик на КТБ уверява, че акционерите са близо до представяне на принципно решение за оздравяването на кредитната институция, което да е в пълно съответствие с нормативно установените изисквания за капиталова адекватсност и ликвидност.

На следващия ден Цветан Василев е обявен за международно издирване от всички страни членки на Интерпол. Междувременно с решение на Софийския градски съд от 22 август имуществото на Василев е запорирано по искане на прокуратурата.

На 1 септември БНБ съобщава, че двата най-големи акционера в КТБ - „Бромак“ АД и оманският фонд, са декларирали принципни намерения за евентуални бъдещи действия по въпроса с бъдещето на банката. Цветан Василев, който е едноличен собственик на „Бромак“ АД, заявява, че в следващите дни инвестиционна компания ще внесе в БНБ структурно предложение. От своя страна фондът заявява намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ.

Седмица по-късно, на 8 септември, Георги Близнашки заявява, че банковият надзор си е затварял очите за много нередности във финансовата сфера. Той нарича проблема с КТБ бомба с цъкащ механизъм, намеквайки, че в сектора може да се появят още подобни проблеми.

На 10 септември финансовият консултант с изключителни права – EPIC, избран от консорциума на оманския фонд и други непосочени акционери и потенциални инвеститори, поисква достъп до непублична информация, свързана с КТБ. EPIC иска на базата на тази информация да бъдат водени разговори с правителството и с БНБ за изготвяне на план за преструктуриране на КТБ.

На 16 септември Цветан Василев се предава на Управлението на криминалната полиция в Белград. След това бива отведен в съда, където изчаква да му бъде определена мярка за задържане съгласно бюлетината на Интерпол. Същия ден БНБ удължава срока на специалния надзор над КТБ и ТБ „Виктория“ съответно до 20 и 22 ноември.

На следващия ден съдът в Сърбия пуска от ареста Цветан Василев срещу подписка. Предстои сръбският съд да реши дали да уважи искането на българския съд за екстрадицията на банкера в София.

На 19 септември управителят на БНБ Иван Искров посочва, че КТБ не може да отвори без политически решени. Според него вариантът сегашните акционери да осигурят 6,5 млрд. лева, за да попълнят капитала на банката, става все по-теоретичен. Два дни по-късно Искров заявява, че нито от КТБ, нито от ТБ „Виктория“ е била искана ликвидна помощ от страна на централната банка, а и че такава е нямало как да им бъде предоставена, тъй като не разполагали с нужните обезпечения.

На 25 септември Европейската комисия започва досъдебна процедура срещу България заради казуса с КТБ. Причината е в закъснението с изплащането на гарантираните депозити заради неправилно транспониране на европейското законодателство.

На 30 септември БНР съобщава, че властите в Лихтенщайн разследват Цветан Василев за пране на пари. На следващия ден властите в страната потвърждават информацията.

На 13 октомври БНБ заявява, че КТБ може да бъде преструктурирана само след законови промени, регламентиращи реда и условията за това доколкото инструментите за преструктуриране и тяхното прилагане не са уредени към настоящия момент в българското законодателство.

На следващия ден става ясно, че от близо седмица Софийската градска прокуратура също разследва Цветан Василев и съпругата му за пране на пари. Според наказателния кодекс по това престъпление се предвижда лишаване от свобода за срок между една до шест години.

На 17 октомври временно отстранените от длъжностите си ръководители на КТБ отново изразяват опасенията си, че се правят опити за незаконно отнемане на лиценза на поставената под надзор банка. Според ръководството на кредитната институция тя е в добро финансово състояние, но заради целенасочени действия на квесторите капиталът ѝ ще остане отрицателен.

На 19 октомври Цветан Василев заявява, че има оферта за оздравяването на КТБ от консорциум, но БНБ мълчи по-въпроса. Няколко дни по-рано БНБ съобщава, че EPIC все още не представила планове и варианти за оздравяване или преструктуриране на КТВ и ТБ „Виктория“.

Ден по-късно Министерството на финансите съобщава, че „Банк Российский Кредит“ иска да придобие Търговска банка „Виктория“. Конкретни финансови параметри не се посочват.

На 20 октомври квесторите на КТБ внасят в БНБ докладите за извършения от „АФА“ ООД, „Делойт Одит“ ООД и „Ърнст едн Янг Одит“ ООД анализа на състоянието на банката. Междувременно от централната банка опровергават твърденията на Цветан Василев, че е внесена оферта за оздравяването на КТБ.

На 21 октомври чрез писмо до служебния премиер Георги Близнашки, БНБ и финансовия министър Румен Порожанов оманският фонд заявява интереса си за оздравяване на КТБ, но без участието на Цветан Василев. От фонда настояват в рамките на настоящата седмица да се проведе среща с централната банка, но не се коментира нито план за преструктуриране, нито се предлага конкретна сума за ликвидна или капиталова подкрепа за КТБ.

Развитието на казуса с КТБ може да следите тук

Свързани компании: