Моделът "добра" - "лоша" банка като лек за системата

Реакцията на Португалия

В ранните часове на 4 август, или по-малко от месец след началото на кризата с Banco Espirito Santo (BES), правителството в Лисабон съобщи, че ще похарчи 4,9 млрд. евро, за да спаси най-голямата си публична банка. Предприетата схема бе добре позната – разделяне на активите на "добра" банка под названието Novo Banco и "лоша" банка, приютяваща токсичните експозиции на целия закъсал кредитор. Кризата около банката донесе на холдинга загуба в размер на около 3,6 млрд. евро.

Според съгласувания с Брюксел ход загубите на "лошата" бяха поети от необезпечените облигационери и акционерите на банката, в това число от холдинга Espirito Santo, който притежава 20% от акциите, и френската банка Credit Agricole, която е собственик на 14,6 на сто. Рекапитализацията на Novo Banco бе осъществена с помощта на специалния банков резолюционен фонд, създаден през 2012 г. от португалското правителство. Всички вложители, както и всички обезпечени облигационери на банката, бяха защитени.

Ирландският случай

Но казусът с BES далеч не бе първият подобен на Стария континент в последните години. Ситуацията в Ирландия от 2008 г. насам бе наблюдавана с особено повишено внимание, тъй като имаше потенциала да заплаши дори и бъдещето на общия европейски проект. След дълъг период на обсъждане и търсене на възможните варианти в крайна сметка почти всички задължения на ирландската банкова система бяха гарантирани от ирландската държава в размер на общо 440 млрд. евро – ход, който от настоящата позиция може да оценим като правилен въпреки опасенията, с които бе предприет.

Правителствените интервенции започнаха с гаранция за депозитите в края на септември 2008 г. Tе обхващаха всички търговски и корпоративни влогове, които не попадаха под обхвата на съществуващите схеми за защита на депозитите, междубанковите депозити, големите необезпечени дългове, както и обезпечените с активи ценни книжа. Рекапитализация бе осъществена спрямо двете най-големи ирландски банки – Bank of Ireland и Allied Irish Bank, като общият обем на заделените публични средства достигна 7 млрд. евро.

Три години по-късно гуверньорът на Ирландската централна банка Патрик Хонохан описа кризата с местните банки като "една от най-скъпите в световната история". Въпреки всичко от 2011 г. насам кредиторите са финансово стабилни. Сигнал за това бе и новината от май, че ирландската "лоша" банка (Национална агенция за управление на активи – NAMA) е продала портфейл от кредити, включително и заем за най-високата сграда в Ирландия, на американската инвестиционна компания Blackstone. Портфейлът бе с балансова стойност 1,8 млрд. евро и включваше обезпечени с активи кредити, контролирани от базираната в Корк O'Flynn Group.

Властите в Дъблин и експерти коментираха, че тази сделка – една от най-големите за агенцията досега, е поредното доказателство за правилния правителствен ход и засиления впоследствие инвеститорски апетит към Ирландия.

Банковата криза в Швеция

Като интересен може да бъде окачествен и случаят с Швеция. В началото на 1990 г. банковата система на скандинавската страна изпадна в криза и властите се насочиха към преодоляване на проблемите също чрез добре познатата схема на отделяне на "надеждните" от "ненадеждните" активи. "Токсичните" активи бяха преориентирани от банките в затруднение към Securum – несъществуваща вече държавна компания, основана през 1992 г. именно с цел поемане на проблемните дългове, насърчаване на притока на депозити и възстановяване на доверието в целия сектор.

От дистанцията на времето оценката на експертите за Securum е положителна. Държавното дружество затвори врати през 1997 г., пет години след създаването си, разпродавайки успешно 98% от своите активи и по този начин свеждайки до минимум публичните загуби. Важен елемент от успеха на компанията бе фактът, че тя разполагаше с професионален мениджмънт и бе политически независима.

Казусът с Финландия

Най-активната роля в проблемното кредитиране в северната страна играеше SKOP (Säästöpankkien keskusosakepankki). След редица необмислени операции кредиторът бе принуден да потърси помощ от Централната банка на Финландия за покриване на ликвидната си позиция, тъй като банката не бе в състояние да набере достатъчно средства от междубанковия пазар. Впоследствие година по-късно държавата пое изцяло контрола над кредитора, прехвърляйки токсичните активи в "лошата" банка Arsenal. Останалите активи бяха продадени на друга голяма банка – KOP (Kansallis-Osake-Pankki), която ги абсорбира напълно.

През 1992 г., за стабилизиране на финансовия сектор и за да се предотврати още по-мащабна кредитна криза, правителството предостави 7,1 млрд. финландски марки (около 1,2 млрд. евро според текущия курс) на местните банки при нулева лихва. Изключвайки SKOP, всички останали върнаха впоследствие успешно заемите си, гарантирайки по този начин стабилността и доверието в системата.

Поглеждайки към разгледаните казуси, няма как да не отбележим един факт, който ги обединява - от историческа гледна точка моделът "добра"-"лоша" банка е доказал нееднократно своя успех, стига, разбира се, да бъде реализиран правилно. Задачата на правителствата е да изградят адекватна законова рамка и ясно да определят степента, до която държавата ще поеме риска от "лошите" активи.

Това от своя страна неминуемо ще доведе до желания от всички резултат – стабилизиране на банковия сектор, връщане на доверието в системата и изпращане на цялата националната икономика в правилния коловоз.