Служебният кабинет поиска актуализация на бюджета

Според финансовия министър въпреки надценените приходи е имало възможност разумно да се изразходват средства, така че някои разходи да не се извършват. Но от началото на годината до 31 юли с отделни постановления на МС са одобрени допълнителни разходи за 867 млн. лв. От тях към момента са усвоени 395 млн. лв. „Отделно трябва да добавим стотиците общински проекти по публичната инвестиционна програма за около 350 млн. лв.“, каза още Порожанов.

„Подобна диспропорция между приходите и разходите директно влияе върху дефицита, който се формира в рамките както на държавния бюджет, така и в рамките на КФП“, допълни той.

Порожанов определи като „голям проблем“ невъзстановяването на спрените средства по „Околна среда“ и „Регионално развитие“, които към момента са около 480 млн. лв. Така расте дефицитът на Националния фонд към министъра на финансите, който ще се увеличи още, ако има корекции по програмите.

Той припомни, че като не се плащат започналите проекти, общините се разплащат със собствени средства със строителите и се декапитализират. "Ако се забави разплащането на проекти, може да загубим средства и заради правилото n+2 (съгласно което евросредствата се разплащат до края на втората година след годината, в която е поет финансовият ангажимент), което ще остане пак за сметка на националния бюджет", разясни още финансовият министър.

Той декларира, че се прави всичко възможно да се разблокират средствата, особено по „Околна среда“, и плащанията на България да бъдат възстановени до 30 октомври в рамките на настоящата година.

„Това са проблемите, които напрягат бюджета за тази година“, обобщи Порожанов.

„Нашата амбиция е и на касова, и на начислена основа, да приключим финансовата година в рамките на 3% дефицит, за да не се отваря процедура за свръхдефицит“, каза още Порожанов. Той определи ситуацията като „извънредна“ заради надценените приходи, направените разходи и спрените еврофондове.

Министърът разкритикува предишното управление заради решението увеличените средства за НЗОК да са за сметка на министерствата, което означавало 15% намаление на разходите им в последните четири месеца на годината. Новоназначеният зам.-финансов министър Кирил Ананиев вече е започнал преговори с ведомствата за това какви са им разчетите за икономии.

Порожанов в крайна сметка е решил да ореже бюджета на публичната инвестиционна програма, но само за проектите, които още не се изпълняват.

Той съобщи, че ежедневно се среща с ръководствата на митниците и НАП, като се търси решение на въпросите как да се подобри комуникацията между приходните агенции и контрола при търговията с акцизни стоки, така че да има повишена събираемост, „но при добро взаимодействие с всички данъкоплатци“. Финансовият министър обеща да не забавя разплащането на ДДС към бизнеса.

Законопроект за корекция на бюджета ще бъде предложен на МС около 15 септември, когато ще има по-ясна картина за събираемостта на приходите и състоянието на програма „Околна среда“.

По темата за бюджета премиерът Георги Близнашки заяви само, че поема лична отговорност за назначението на Ваньо Танов за директор на Агенция „Митници“.

„Дори да няма ново правителство през есента, ще има парламент и ние ще му дадем проекта за актуализация на бюджета. Вече съм все по-склонен да си мисля, че политическата воля трябва да е за стабилизиране на държавата и след като поутихнат страстите, нещата просто трябва да се случат“, заяви Порожанов.

Кирил Ананиев, който беше съветник на Пламен Орешарски, коментира, че „съветникът съветва, но не взема крайните решения“. „От самото начало на бюджетната процедура съм казвал, че тези приходи са завишени и няма да бъдат изпълнени. Има ръководители, които вземат крайните решения. Така са преценили, парламентът така го е одобрил“, заяви той.

Неговата оценка е, че приходите в Бюджет 2014 са надценени със 700 – 900 млн. лв.

На въпрос за актуализацията Порожанов заяви, че „идеалният вариант е дългът да бъде увеличен само и единствено с размера на дефицита, който трябва да бъде покрит“.