Петър Кънев: МВФ можеше да се покани преди 20 години, но сега вече не

Преди 20 години, когато е била „голямата криза”, България е можела да покани Международния валутен фонд (МВФ), но сега това вече не може да стане. Това заяви от парламентарната трибуна по време на дебатите по оставката на правителството зам.-председателят на парламентарната група на „Коалиция за България” Петър Кънев.

Припомняме, че в края на юни Бойко Борисов коментира, че страната ще има нужда от подкрепата на МВФ, за да се стабилизира ситуацията.  Тогава той настояваше за по-дълъг живот на 42-то Народно събрание, за да бъде гласувано решение за емитиране на нов дълг. След това обаче ГЕРБ отказа да участва в парламентарния живот и не се регистрираше в пленарната зала с искане да бъде внесена оставката на кабинета "Орешарски". 

Днес, когато беше обсъждана оставката на правителството, Петър Кънев посочи още, че управляващите оставят страната в стабилно финансово състояние – фискалният резерв е почти 8 млрд. лева, 47% е изпълнението на приходната програма на бюджета за първото полугодие. По отношение на бизнеса е възстановен с 300 млн. лева повече ДДС.

От парламентарната трибуна Кънев призова новото правителство да не следва практиката на предходния финансов министър Симеон Дянков, който „блокира 800 млн. лева ДДС още първата година, за да докажем един добър бюджетен дефицит”.

Депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова обаче посочи, че ситуацията днес напомня на случилото се през 2009 година, когато БСП е сочила отлични финансови показатели след своето управление, но правителството на ГЕРБ е трябвало да се справя с оставени задължения.

Стоянова си обясни и подаването на оставката на премиера Пламен Орешарски с очакваните финансови затруднения пред страната към края на годината.

Според нейните изчисления фискалният резерв не е 8 млрд. лева, а е дори под определения минимум. Тя посочи, че в по последни данни във фискалния резерв всъщност има 7,8 млрд. лева и част от тях са 3 млрд. лева, изтеглени от външните пазари, както и 1,2 млрд. лева – шестмесечен дълг, който правителството емитира, за да се справи със ситуацията в банковата сфера.

Така резервът всъщност е 3,6 млрд. лева, изчисли Стоянова. Тя припомни още, че в началото на следващата година новото правителство ще трябва да извади и около 1 млрд. евро за земеделските субсидии – средства, които Европейската комисия след това ще покрие, но управляващите трябва да имат откъде да ги вземат.

Депутатът от ГЕРБ посочи, че има задължения към бизнеса във връзка със спрените програми, огромен дефицит в енергетиката, а липсват буфери в бюджета. 

Управляващите сочеха фонда за развитието на регионите, в който има 500 млн. лева, като буфер. Общините обаче изпълняват проекти, правят обществени поръчки и работят с тези пари, така че те не могат да бъдат ползвани като буфер, посочи още Стоянова. 

В своето изказване Петър Кънев направи и още няколко препоръки към следващото правителство. Той призова за облекчаване на административната тежест за бизнеса и като пример посочи премахването на графиците за отпуските в предприятията. „Чудя се как сме работили 130 години без график за отпуските”, заяви той, цитиран от пресцентъра на БСП.

Сред направените предложения от страна на червения депутат са още и да не бъде променяно предложението за промяна в събирането на такса "Смет".

„Смърт е за българския бизнес да плаща такса смет на данъчна оценка”, обясни Кънев. Той препоръча още за промяна в наредбата за командировъчни и за реализацията на здравната реформа. „И 2,2 млрд. лева да дадете за здраве, всичко ще потъне”, коментира червеният депутат относно актуализацията на бюджета на Здравната каса в този момент, когато системата не е реформирана.