Откъде ще дойдат 3,3 млрд. лв. за подкрепа на банковата система?

Тази сутрин Европейската комисия (ЕК) одобри схема за отпускане на държавна помощ за банковия сектор на България. От Брюксел коментираха, че искането е било изпратено от българското правителство още в петък, 29 юни, т.е същия ден, в който клиенти се наредиха пред офиси на Първа инвестиционна банка, изплашени от слухове за ситуацията с банката.

Целта на поисканата банкова схема е съвсем очевидна - осигуряване на ликвидност за банките и съответно – успокоение на вложителите. Схемата ще осигури достатъчно ликвидност на Първа инвестиционна банка, сочи още съобщението на ЕК.

От съобщението става ясно, че средствата трябва да дойдат от държавата, като ролята на Брюксел в този случай е да анализира дали няма да има изкривяване на пазара и един участник да получи нечестно предимство пред другите. В този смисъл от Еврокомисията дадоха одобрението си за готвената мярка, но откъде ще дойдат средствата и как точно ще бъдат разпределени – на този етап няма никаква яснота.

Ето какво коментираха експерти в областта пред Investor.bg

Емил Хърсев: Не е необходимо да се осигурява ликвидност в особено голям размер

Ликвидната подкрепа за българските банки от 3,3 млрд. лева най-вероятно ще бъде финансирана първоначално от Министерството на финансите, смята експертът Емил Хърсев.

„Разбира се, решението на ЕК дава възможност на България да получи достъп до европейските механизми за финансова стабилност, но, предполагам, че няма да има нужда от това. Има достатъчно пари в резервните сметки на бюджета“, смята той.

Запитан защо сумата е точно 3,3 млрд. лева, финансистът посочи: „Не знам точно как са ги изчислили. Вероятно има някаква сметка за това колко ще бъдат необходими“.

Освен това МФ ще получи средствата от пласирания току-що заем, заяви Хърсев. Според него обаче няма да е необходимо да се тегли нов заем.

„Тези процеси са взривни, много нервни, обаче кратки. Паниката съвсем скоро ще утихне и парите ще се върнат в банките, откъдето са изтеглени“, заяви Емил Хърсев.

Според него не е необходимо да се осигурява ликвидност в особено голям размер, за да се сложи край на паниката. Очаквам в следващите един – два дни да видим края на този процес, прогнозира той.

Банките вероятно ще имат един – два дни необходимост от ликвидна подкрепа, но впоследствие ще се окаже, че те нямат нужда от тези пари и ще ги върнат обратно, допълни Хърсев.

Георги Ангелов: Целта е да се спре банковата паника

Днешното одобрение на Европейската комисия е едно бланкетно одобрение, за да се спре банковата паника, коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“. Според него посочените 3,3 млрд. лева може да се вземат от фискалния резерв или от Българската банка за развитие, но във всички случаи става дума за извънбюджетни средства.

Ангелов допусна и възможност средствата да се осигурят от емитирания преди дни външен дълг. „Може и да се издаде допълнителна емисия. Това е въпрос на техника и преценка на ситуацията“, каза той.

„Правителството ще реши откъде да вземе парите“, коментира икономистът. И допълни, че във фискалния резерв има над 8 млрд. лева и е работа на кабинета да посочи източниците.

Ангелов каза още, че може да не се наложи да се използват тези 3,3 млрд. лева, защото паниката около банките отминава. Той напомни и изявлението на президента от вчера, според което държавата ще използва всички ресурси, за да спре паниката. „Възможно е заявената единна позиция от страна на президента и политиците наред със заявлението на ЕК да постигне стабилизация на ситуацията“, каза Ангелов. Наред с единната позиция обаче е важно държавата да покаже, че разполага и с ресурси, което да успокои гражданите, обобщи икономистът.

Божидар Данев: Банките може да нямат нужда от увеличение на капитала

„Това е разрешение от ЕС страната ни да подкрепи банковата система със средства, които не са под формата на помощ от ЕС. Това е само опция, която може и да не бъде използвана. Това е мярка срещу политическото непрофесионално говорене“, коментира изпълнителният председател на Българска стопанска камара Божидар Данев.

„Тук не става дума за национализация на банките, а за търговско придобиване, т.е. увеличение на капитала. Но ситуацията се нормализира и може да стане ясно, че банките може да нямат нужда от увеличение на капитала, тъй като банковата система няма да се нуждае от ликвидност“, добави той, подчертавайки увереността, която има към банковия сектор.

Ивайло Калфин: 3,3-те млрд. лева трябва да дойдат от вътрешни източници на държавата

Одобрената схема от Брюксел означава, че няма да получим санкции, ако държавата отпусне помощ на банковата схема в размер на поисканите 3,3 млрд. лева, уточни бившият евродепутат и член на комисията по бюджет и финанси в ЕП, днес част от новоучредената партия АБВ Ивайло Калфин. 

България сама трябва да набере средствата за тази кредитна линия, като начините са теглене на нов заем или търсене на резерви. Ако след тегленето на емисията от евробондове в края на миналата седмица на стойност 1,5 млрд. евро, таванът на външния заем е достигнат, то разрешение за нов заем трябва да дойде от Народното събрание, припомни още Калфин.

"Ако обаче този лимит не е достигнат, заем може да бъде изтеглен с правителствено решение, дори и от служебно правителство", уточни той.

Според него обаче за схемата може да се ползват резервите на БНБ, както и останали средства от последния заем, изтеглен от Министерството на финансите в края на миналата седмица. 

Според Ивайло Калфин актуализация на бюджета няма да е необходима веднага, дори и парите за схемата в подкрепа на банките да бъдат записани в разходната част. Той допълни, че изпълнението на бюджета и съответно достигнатият дефицит се гледа към 31 декември, което означава, че в рамките на годината дефицитът може да варира под или над одобрения таван.