Точно до 30 април ще работят българите, за да си платят данъците през 2014 година, или образно казано, това е денят, в който спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си, изчисляват икономистите на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Датата е фигуративна и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде моментално изземвано от държавата, уточняват още от института. През миналата година свободата от правителството настъпи на 1 май - официалния Ден на труда.
Според прогнозите на правителството през 2014 г. българите ще изработят средно по 228 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в Бюджет 2014). Следователно през текущата година са необходими 120 дни, за да се изработят предвидените над 27 млрд. лева национални приходи в бюджета.
Концепцията за деня, в който данъкоплатците започват да работят за себе си, е много популярна в САЩ. Тази година Tax Freedom Day в страната настъпи три дни по-късно спрямо 2013 година - на 21 април. До тази дата американците трябваше да изработят общо 4,5 трилиона долара.
Традиционно денят на свобода от правителството у нас се пада около края на април - началото на май. През последните 5-6 години денят настъпва по-рано, което е свързано основно с притиснатите от кризата приходи и поддържането на бюджетен дефицит.
„Казано по друг начин, държавата уж изземва по-малко, но наличието на дефицит показва, че част от разходите не се финансират с текущи приходи, а с резерви и заеми“, обясняват от ИПИ. Заемите, обаче, рано или късно трябва да се платят, което означава, че ако не се свият разходите, в бъдеще денят на свобода от правителство ще се измести по-късно през годината.
Така от 1-ви до 5-ти май са дните, когато данъкоплатците ще бъдат „освободени” от работа за държавата, тъй като тя ще финансира част от харчовете си със заеми – това е предвиденият дефицит в Бюджет 2014. Тези 5 дена рано или късно ще бъдат отработени в полза на държавата и от ИПИ ги наричат „дни за отработване”. Дните за отработване се появяват заради заложения дефицит от 1,1 млрд. лева.
Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – сравняват се консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с прогнозния БВП на страната. За целта се използват само официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през текущата годината.
Помощите не се включват, тъй като те не идват директно от джобовете на българските данъкоплатци – основно това са европейски средства.
Фокусът върху приходите в хазната носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода през последните години. Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен, запазване на осигурителното бреме, но покачване на минималните и максималните осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически, върху застрахователните премии, върху лихвите), както и сериозно квази-данъчно бреме.
Всичко това иде да покаже, че добросъвестните данъкоплатци губят от свободата си, често за сметка на другите, които се разсейват и не плащат, заключават от ИПИ.